13 юни

Разполагам с любимо чувство, когато стане време за втория ден от голямо първенство. Тогава треската по топката и ритнитопковците най-приятно се унася и засища в някое приятно кресло. Има и екстремен момент, който допълнително привнася вкус и кеф – привикнали към съботно-неделен модул от европейски първенства или късни делнични евротурнири – с приятно изпъване констатираме, че насреща е престижен мач в 14.30 часа, следобед във вторник. Вчера е бил празничният двубой на откриването, късно вечерта се е изиграла още една среща, но тъкмо днес, на втория ден, световното е като жена, в която разбираш, че си влюбен, след като веднъж вече си пренощувал с нея. Емоциите са установени в неизбежните рамки на някаква приета програма, руслото се е задвижило, потеглил е конвейрът от мачове, но още е рано за полупризната скука. За първи път поне от четири години пак зная за усещането как три мача доминират деня ми, поръчват бира на корем и на бара и ме карат да не мисля за жегата.

Южна Корея не надиграва, а надтичва и надборва. Футболист на съперника се чувства смахнато, когато уж преодолял с елегантен финт кореец, впоследствие е повторно атакуван и лишен от топката от същия борбен юначага. Последният след като е паднал на глава, преодолян и уязвен в честта си, храбро се е изправя и подгонва наново. Замислих се как щяхме да изглеждаме на световното, ако се бяхме класирали. Като гърците – наплашени, сгазени и трагични в защита, безидейни и безфутболни в атака. Те поне си имат крал Ото, който завинаги ще е част от митологията им. Ние нямаме нищо митично в настоящето си футболно безвремие, но тук се говори и пише само за селекциите по терените на ЮАР, тъй че конец!
Аржентина рано спечели мача и после пропусна да го направи класически. Прозата на 1:0 не отнема от първичната красота на плонжа на Габриел Хайнце, който рано напомни, че в следващия месец ни предстои да гледаме хубави голове. После нигерийския страж Ениема с не по-малко естетически спасявания попречи да видим още такива попадения и съхрани донякъде началния символен капитал на своя отбор, известен като „суперорлите”..
Робърт Грийн пък грубо оспори репутацията на вратарите в късния мач. Англия не игра нищо, но и така можеше да си вземе мача, ако не се беше случил вратарският гаф. Страшно ми харесва английската селекция и на това първенство и затова съм си запазил сърдечни симпатии за нея по пътя към титлата, която все не идва. Харесва ми и нелепата история около този отбор, трагикомедията от грешки, несвършващите перипетии в сюжета, който накрая се дави в нерадостни сълзи по четвъртфиналите. Продължава традицията на вратарските несръчности, героите тук са до болка познати – Сиймън, Робинсън, Джеймс (внимание, той чака на пейката), сега и Грийн. Неизменно витае и злокобният призрак на дузпите (Психо Пиърс и Бекъм също са на пейката до Капело). Има нещо страшно смешно и привлекателно във футболния ореол на тази нация, която е исторически законодател на играта и въпреки това най-редовно и болезнено настъпва безброй пъти лопатата по големи първенства.