13 юни

Разполагам с любимо чувство, когато стане време за втория ден от голямо първенство. Тогава треската по топката и ритнитопковците най-приятно се унася и засища в някое приятно кресло. Има и екстремен момент, който допълнително привнася вкус и кеф – привикнали към съботно-неделен модул от европейски първенства или късни делнични евротурнири – с приятно изпъване констатираме, че насреща е престижен мач в 14.30 часа, следобед във вторник. Вчера е бил празничният двубой на откриването, късно вечерта се е изиграла още една среща, но тъкмо днес, на втория ден, световното е като жена, в която разбираш, че си влюбен, след като веднъж вече си пренощувал с нея. Емоциите са установени в неизбежните рамки на някаква приета програма, руслото се е задвижило, потеглил е конвейрът от мачове, но още е рано за полупризната скука. За първи път поне от четири години пак зная за усещането как три мача доминират деня ми, поръчват бира на корем и на бара и ме карат да не мисля за жегата.

Южна Корея не надиграва, а надтичва и надборва. Футболист на съперника се чувства смахнато, когато уж преодолял с елегантен финт кореец, впоследствие е повторно атакуван и лишен от топката от същия борбен юначага. Последният след като е паднал на глава, преодолян и уязвен в честта си, храбро се е изправя и подгонва наново. Замислих се как щяхме да изглеждаме на световното, ако се бяхме класирали. Като гърците – наплашени, сгазени и трагични в защита, безидейни и безфутболни в атака. Те поне си имат крал Ото, който завинаги ще е част от митологията им. Ние нямаме нищо митично в настоящето си футболно безвремие, но тук се говори и пише само за селекциите по терените на ЮАР, тъй че конец!
Аржентина рано спечели мача и после пропусна да го направи класически. Прозата на 1:0 не отнема от първичната красота на плонжа на Габриел Хайнце, който рано напомни, че в следващия месец ни предстои да гледаме хубави голове. После нигерийския страж Ениема с не по-малко естетически спасявания попречи да видим още такива попадения и съхрани донякъде началния символен капитал на своя отбор, известен като „суперорлите”..
Робърт Грийн пък грубо оспори репутацията на вратарите в късния мач. Англия не игра нищо, но и така можеше да си вземе мача, ако не се беше случил вратарският гаф. Страшно ми харесва английската селекция и на това първенство и затова съм си запазил сърдечни симпатии за нея по пътя към титлата, която все не идва. Харесва ми и нелепата история около този отбор, трагикомедията от грешки, несвършващите перипетии в сюжета, който накрая се дави в нерадостни сълзи по четвъртфиналите. Продължава традицията на вратарските несръчности, героите тук са до болка познати – Сиймън, Робинсън, Джеймс (внимание, той чака на пейката), сега и Грийн. Неизменно витае и злокобният призрак на дузпите (Психо Пиърс и Бекъм също са на пейката до Капело). Има нещо страшно смешно и привлекателно във футболния ореол на тази нация, която е исторически законодател на играта и въпреки това най-редовно и болезнено настъпва безброй пъти лопатата по големи първенства.

12 юли

Най-способният отбор на Земята стана световен шампион, дори холандците го признаха. Само треньорски гений като Мауриньо може така да изкриви футболните стойности, че да попречи на клубния номер 1 Барселона да вдигне купа. Не и сега, защото в испанския национален отбор потенциалът на Барса резонира убийствено с вярната селекция на само трима, но пък изумителни до смърт, герои на Реал. Треньорският гений този път също е при Испания в лицето и акъла на Дел Боске, а и Жозе отсъства.

Няма такъв финал. Дори „фуриите” по нужда станаха груби и ритаха на месо 120 минути. Алонсо получи бутони в гръдния кош и по чудо оцеля, за да бъде още веднъж великолепен. Хауърд Уеб редуваше отборите с жълти картони, накрая неизбежното се случи и оранжевото се насити до червено, преди да прегрее до синьо в 116-тата.

За миг ми става кофти за „лалетата”. Паднаха болезнено късно, заслужаваха едни дузпи. Очаквано тъкмо Хейтинга не издържа и изпуши в края. Всъщност фалът му беше навреме и на място, но само ненужно удължи напразните холандски надежди. Ван дер Варт сътвори исторически гаф, който вече подмени красивата му жена като акцент за него. Първо покри засадата, а после нагласи като Шави топката за „световния” гол на Иниеста. Претенциите към съдията са в реда на нещата. Много вярна реплика, подхвърлена ми от приятел встрани: „Когато губиш, вършиш глупости”.

Повече за тези, които са на върха. Още не знаят, че са там горе. Сигурно е странно като усещане. А и сълзите пререждат мисълта. После следва посрещане вкъщи, открит автобус, тържества. Знаят ли всъщност що са сторили? Аз искам да съм испанец сега повече от всякога. Друг път всъщност не съм искал. Иниеста е малък футболен бог, който слиза от машината в края (deus ex machina – „бог от машината”) и казва тежката си дума. Това момче със странна физика, сладко личице и смешен глас вече е всепризнат голов гладиатор. Ами другите? Страхотни са всичките – плачещият Икер в обятията на двамата титани Пике и Пуйол, „интелектът” Алонсо помежду моторчетата Шави и Серхио Бускетс. После същите ще се изправят един срещу друг в най-великото футболно дерби. С две думи: те са футболът в момента. И разбира се големите уши на Вийа, които потрепват след поредния гол, симпатичният неудачник Торес, нестихващият по фланга Рамос, в дъното на залата толкова нужните Капдевиля и Сеск. Приказен отбор с несравнимо богатство и на пейката. Дел Боске не поддаде на бремето от Арагонес и свръхочакванията и напомни за себе си, завръщайки се на футболната сцена. Нека се знае, че е единият от двамата верни наставници на „белия балет”, другият вече е на поста. Но няма проблем да продължи и в националния, очевидно чете играта като мъдър, беловлас старец от нашите приказки.

Не виждаме окачването на сребърните медали по клюмналите глави на холандците, мерваме бегло вдигането на титлата, после ни говорят за посещаемостта на сайт. Някъде в тези безрадостни моменти световното хлупва вратата след себе си. И ние пак сме сами и нещастни, без футбол.

11 юли

Малкият финал сякаш винаги е бил извън официалната програма. Има си някакъв свой малък живот и история, никога не променя общата картина и не разваля впечатленията за даден отбор. Слава Богу, иначе през 94-та я закъсвахме яко с онова 0:4 от Швеция, за което сега никой не се сеща. Ако ФИФА държи на още едно кърваво и красиво зрелище, нека каже, че ще дава брозови медали само на победителя в този мач. Но айде двубоят да остане в този си захаросан и утешителен вид на скромна прелюдия към Големия мач. Уругвай се вживя свойски в трети пореден мач-бижу на световното и заслужи всеобща възхита и грандиозно национално посрещане. Приятел пък ми подсказа интересна теза за това как еволюират стойностите във футбола. Преди, третото място се е посрещало като провал в Германия, където само титлата е успех, а всичко останало е еднакво непрестижно. Сега, второ поредно първенство, немците са чакани като герои и нацията е щастлива. Това не е непременно лошо, но е реален маркер за това как немският футболен идеал се нагажда към съвременните условия. Иначе футболистите на бундестима са едни от позитивните герои на световното.

С мъжка компания се преместихме на морето, пребиваваме сред безбройните иностранци в Слънчев бряг. Нея вечер сме в квартирата и авторитетно заменяме простодушната бира с три бутилки марково уиски. Докато нежно го плискаме по загрубелите небца, си задаваме въпроса защо аджеба мачът за 3-4 място никога не е свършвал наравно и ако случайно свърши така, направо дузпи ли следват. Когато три бутили уиски са на масата, такива въпроси наистина си струва да се обсъдят. Но-по важният е защо този идиот Йоги Льов нечовешки и на инат не пуска Клозе в игра, за да може момчето да се превърне във футболистът с най-много голове на световни първенства. Май само Феномена е с един пред него. Отчитаме, че след 4 години Клозе едва ли ще е отново национал (след като сме отчели годинките му) и пиянски псуваме Льов да си яде сополите. Гледаме и мъчната физиономия на самия Клозе, който от мрачна скука също почти си е бръкнал в носа.

Вълненията вече са около финала. В Съни бийч има солиден брой холандци, за това се съди по прострените на терасата знамена, флагчета и фланелки на „лалетата”. Правим планове да хлъзгаме добронамерените и ликуващи холандци да ни черпят след евентуален техен триумф. В себе си знаем, че едва ли ще се стигне до там. Испанци разбира се няма. Само среднощно такси вика с гласовете на четири момчета: „Spain! Spain! Spain!...”. Английският показва, че не са испанци, които си имат прекрасно средиземноморие, за да опрат до нашето черноморие. Просто са младежи, които правилно са се ориентирали в пристрастията си.

Победителят е странно известен, сякаш всички са наясно, че Испания ще е новият световен шампион. Витае убеждението за победа на „фуриите”, понася го я някой черноморски бриз, я насрещен мусон, българско момче ни кани в заведението на работодателя си, за да гледаме „как Холандия ще пада”. Значи испанският прът в чарковете на немската машина е накарал света да коронася моментално „иберийциите” и все пак да признае достойнствата на „лалетата”. А те милите също шепнат в този смисъл – Марвайк признава превъзходството на противника, Кройф почти родоотстъпнически кичи Испания с табелката „фаворит”. Такива ми ти от морската пяна настроения.

Не знам защо едва сега се сещам за защитата на Холандия и изпълнителите в нея. Страхувам се за тях, понеже имам пресантимант, че тая вечер ще сторят някоя необратима глупост. Ето ги накратко. Казах вече за обструкциите си спрямо левия бек де Вел и заместника му Буларуж. Маркирах и чудотворния гол на Бронхорст в полуфинала с уговорката, че Джовани вече е по-скромен на тъча, рядко се включва и оранжевото по него бледнее. В центъра е малко плашещо с тоя хулиган Хейтинга и педанта Матайсен. Първият е с характерно изражение и следващ гаф в джоба, опасността при него винаги е налице, рисков е в шпагатите, позиционирането и изнасянето. Матайсен е успешно неизвестен до този момент, не заслужава лоша дума, но не извиква и суперлативи. В мача срещу Бразилия го смени ветерана Ойер, който е истинско визуално попадение – видът му е на изверг с условна присъда. Нататък Холандия е красива заради цвета и сбора футболисти. Ван Бомел знае кого и как да ритне, за да осуети голова атака. Снайдер е най-добрият на първенството. Робен е като Велизар Димитров – изнервя с паданията си противника и вкарва голове. Кайт е същият от Ливърпул – непохватен, но сърцат до изнемога. Отвън чака чернокожия финт Елиа. Като се знае стилът на Испания, „лалетата” най-вероятно ще приемат играта в своята половина. Успеят ли да са безупречни отзад, да надборят физически грубо съперника и да разтичат гръмки контри, може и да поставят сериозна питанка върху прогнозите и очакванията.

Уморих и отегчих се от себе си да разправям колко нечовешки добри са испанците. Затова нещо персонално. Без значение колко ще играе, Нандо Торес най-накрая ще го бъде. Още едно предчувствие – няма я вече жълтата грива, за да я развее след гол, сега е момченце с къса подстрижка за назидание след нисък успех, но попадението е негово и значи световна титла. Преди време споменах за резервния статут на Фабрегас, който не е никакъв проблем за „фуриите”. Сега си давам сметка, че този тим не изпитва трудности от факта, че голямата звезда е цял форум бледо копие на футболист-голмайстор. Тая селекция в изумителната си цялост не зависи от един или двама. Винаги е на ниво и винаги е фаворит. Всички знаят за титлата, остава играчите да я заработят с усмивка.

8 юли

Финалната двойка тегли скорострелни думи-асоцииации: цвят, екипите им са пъстроцветно оперение (оранжево, червено, синьо...), нападателен футбол, никога досега не сме ги изпитвали като противопоставяне, за първи път точно тези двата, атракция, колорит, достоен завършек. Преди това полуфиналите.
С верен другар дневно сме се разбрали за вечерно футболно мероприятие. Сядаме на висока маса сред топъл въздух на азбучно заведение в градчето на студентите. Местата са неудобно крайни, цял мач присвивам очи, ставам и потропвам нервно. Къде по дяволите са феновете на футбола? Има няколко кискащи се женски компании, които на талази ме вбесяват. Държат иначе за Холандия, кефят се на головете, естетически гледат на облеклото и визията на футболистите. Истински красивото и необятно е в удари като този на Бронхорст. Безличният капитан на „лалетата” напомни за себе си и годините в Барса и Арсенал с безкраен шут, който поделя първенство сред попаденията заедно с изстъплението на Тевес. Още в групите забелязах сред титулярите Джовани и ми трябваше време да помисля, че все още практикува играта. Не знам защо имах идеята, че вече е приключил. Явно обаче е много във филма, щом е потеглил да вдига световната титла. Мачът иначе се получи както си трябва. Уругвай беше себе си, но за първи път пусна толкова голове, което го отказа. Суасо липсваше, а Форлан вече не изненадва никого с номерата си. Споровете за засада са само за цвят и неизбежна малка доза съмнение около успеха на Холандия, който така оспорен, е още по-сладък и заслужен.
Всъщност се оказва, че не е октоподът Паул, а човекът и футболист Пуйол (двамата така или иначе според всички си мязат). Или целият испански състав. Няма по-силен от човешкия фактор, от таланта и качествата, от силата на отборната игра. Другото са шменти-капели. Случва се така, че за този извънреден мач съм си вкъши при мама и татко, на големия телевизор в осветения хол. Чехия присъства на световното единствено с кутийката в ръката ми, която ме кара тихомълком и с кеф да се оригвам. Вече знам, маншафтът се е сдобил с някакъв кофти комплекс от „иберийците” може би след загубения финал на европейското. Германците не приличаха на себе си, сякаш знаеха, че ще загубят мача. Държаха се панически в отделни ситуации от самото начало – Боатенг например не издържа на напрежението и риташе на посоки топката в опит да оцелее срещу страхотния Рамос. Интересно защо после се учуди на смяната си. Никой от лидерите на бундестима не беше на ниво – Швайнщайгер, Кедира и Йозил бяха подчинени от неповторимата средна линия на „фуриите”, нямаше никаква импровизация, Клозе беше самотник в атака, топката подскачаше по корите, излизаше в тъч, пасовете се срутваха след третия. По едно време се заредиха удари на Шаби Алонсо в рекламите зад вратата на Нойер, сякаш бяха постоянен артилерийски огън. Германия беше тотално надиграна от съперника. Испания е модел – смачка отбор, който ликвидира безжалостно най-добрите. Няма съмнение в превъзходството на „иберийците”, само те могат да водят мач от начало докрай, в разиграването са с класи над бразилците, как тези момчета са пръснати по клубове, след като са измислени да играят само и единствено заедно в националната селекция? Архитектът на всепобеждаващия чар на испанската армада е Дел Боске, който след години пак напомня колко е велик след позаглъхналите триумфи с „белия балет”.
От въздишки по Испания сладостно заспивам на фотьойла след гола на Пуйол. Тази мека мебел и като дете ме пренасяше в обятията на един по-добър свят, а отпред телевизорът светеше цяла нощ. Хубав финал ще гледаме

6 юли

Европа пак победи Южна Америка по присъствие на полуфиналите. Ако през 2006 г. на свой терен европейците бяха хегемони с четири от четири и подсигуриха титлата непременно за някое от своите чеда, то сега на края на света Уругвай е единственият южноамерикански отбор, който брани честта на останалия свят. Европейските колоси се наговориха да извадят от играта извечните съперници Бразилия и Аржентина, както и актуалната селекция на Парагвай. Европа не пусна кръв на четвъртфиналите и се придвижи до предпоследното стъпало в пълния си блясък.

Нереално е да си представя как Холандия отпада от Уругвай, след като предния път се справи с Бразилия. Не че не е възможно, но бива ли? „Лалетата” изковават с металическа воля своя заслужен финал и привидно са без спирачки. Честно казано странен ми е единствено въпросът с левия бек Ван дер Вел, който като качества клони към посредственост. Знам, че е глуповато да се разсъждава така, все пак говорим за футболист на потенциалния световен шампион, но пък свидетелството на изявите му вече няколко мача ме кара да се чудя на Милан, които го искали. Апропо, такова отношение имах и към Абидал преди четири години, но той поне го оправда на това световна с безумната дузпа срещу Мексико. Така се отнасям и с един мускулест слабак пак от Холандия, който тази вечер дори ще замести наказания Ван дер Вел. Става дума за Буларуж. Оказва че българският национален отбор досущ дублира проблемите на холандците на бека. Е, всичко останало е несравнимо. За да завърша, ще призная, че всеки неосъществен футболист или бирен фен в някакъв момент е склонен да зачеркне качествата на професионален играч. Лично съм чувал страхотии за Меси и Торес, как Роналдиньо бил трагичен в защита, а Бекъм само можел да подава. Уругвай е щастливо дотук, но може да даде приноса си за още един хубав мач с негово участие.

Пишмананализатори определят сблъсъка Германия – Испания като финал преди финала. Това не е за първи и последен път във футбола. Интересното е, че загубилият подобни подранили финали винаги остава в неизгодната сянка на истинските финалисти. Така че това клише отпада. Иглежда Германия е способна да вкара нови четири гола или неочаквано да се даде без бой, както през 2006 се даде на Италия. Бундестимът проби съперниците си до полуфинала, издъни самочувствието им на фаворити - направи го с озадачаваща лекота и стил. Сега обаче отсреща застава един по-особен тим, който знае как се бият германците в решителна битка. Испания в момента е отделна футболна галактика, никой не разполага с топката, никой не върти развоя на играта по свой вкус, както те го правят. Макар и да е загадка, която сглупява хората да питат мекотели, евентуалният изход на мача дълбае в мен далечни предпочитания за „иберийците”, но е сигурно че дълго ще аплодирам „маншафта”.

4 юли

Да ги чуя пак безобразните, които досадно пуфтяха от качеството на мачовете. Отронваха всякакви аргументи – малко голове в групите, бавен, пестелив футбол, сметки и калкулации, които убивали тръпката. Къде са сега същите да обяснят четвъртфиналите. Карето мачове вчера и онзи ден бяха фантасмагория, направиха страшна реклама на играта. Карето отбори вчера, вдъхновени от първите две приказки, продължиха без дъх и умора представлението.
Чадърът е един, масите няколко. Столовете са наредени всички с лице към черната плазма, все едно са първи ред в Народния театър. Заведението е в софийска кооперация, външните, футболни места са стигнали бордюра до пътя. Помежду тротоарът е пътека – пешеходците ускоряват ход, за да не пречат на нас зяпачите, някои все пак забавят крачка, за да се информират за резултата (ако наистина ги вълнуваше, в този мъртъв съботен час нямаше да се шляят без цел и посока по улиците), смешен дядо дори вади очила и се спира пред телевизора, покрива го целия с достолепния си корпус, всички добродушно се смеем и той се сеща да отмине. Всички пак сме само мъже, няколко скромни девойки за цвят, полуобърнати, вероятно от инат и любов останали край любимите момчета.
Германия вече ме убеди. Има някакъв осезаем момент на завръщане на всепобеждаващия немски колос. Този, който е носталгичен модел на баща ми за футболна хегемония. Този, който провокира Гари Линекер да дава простички и сносни дефиниции на играта. Маншафтът се завърна с два мача и осем гола срещу исторически съперници. Странно е как тези футболисти, без да святкат от позлата, вкарват такава завидна убеденост в правотата на играта си, топката не се губи, всяко хрумване се получава ювелирно, рита се по кълбото и по противника безкомпромисно и и без да е грозно. Клозе вече е голова легенда, националната емблема сякаш заветно го накара да се отърси от слабия сезон в Байерн (повече резерва и само три гола) и да е непостижим на световното. Титулярният младок в мюнхенския гранд Мюлер също не спира да бележи. Признавам, че доскоро хич не го харесвах, но сега искрено съжалявам, че няма да го гледам в полуфинала поради наказание. Бастиан със сложната фамилия направи рейд, какъвто Меси не съумя, и допълни впечатлението за групата баварци, който ще погребат спомена за загубения финал в Шампионската лига с предстояща световна титла. Дрибълът на Швайнщайгер в малкия пеналт всъщност беше единият от най-малко четирите пъти, в които се видя че Аржентина няма защита на световен шампион. Демикелис и съотборниците му бяха гаврени от клубните му съиграчи, нямаше противодейстие за контрите на немците, всичко се пренесе и по-напред. Там Тевес не спря да тича обезумял, но се изгуби между кулите-близнаци Фридрих и Мертезакер, Игуаин става за Южна Корея, Меси сам не повярва какво се случва. И двата часовника на Диего спряха апокалиптично, сълзи се наляха в очите му, разпятието разрани от стискане дланите му. Най-големият артист в Африка слезе от сцената съкрушен без пощада. Дори бразилците се присмяха на Аржентина, макар че и двата отбора еднакво няма да са световни шампиони.
Откакто свят светува, се знае, че Барселона – Реал Мадрид е най-великото футболно дерби, но едва сега може да се изкаже, че Испания е най-добрата национална селекция в света. До края остава това да се потвърди или да продължи само да витае като истина, подобно на неосъществения тази година ореол на каталунците, които разбира се нямат равни на клубно ниво, макар и да отпаднаха от Интер. Приказно във втора поредна късна доба се продължи шоуто на озадачаващия съспенс, отложената кулминация, всъщност повечето от една повратни точки – снощи бяха няколко. Дузпи се биха щедро в минутите след начлото на второто полувреме. Първо пропуск на Кардосо, неизстиналата мъка у парагвайците след секунди резонира в дузпа за противника, кратка радост на Алонсо, после негол, които всички вътрешно предполагаха, втора дузпа-първенец в чистотата си от трите, но заглъхнала в свирката на ошашавения съдия. Наистина има велик творец, който е автор и на този сценарий. Накрая дежурният Вийя вкара победно в съавторство с гредите. Така европейския финал преди две години стана световен полуфинал. Германия не подбира на кого да вкара четири гола, но Испания вече я би с половин тогава. Със сигурност заедно с Парагвай отпадна възможността за шокиращ финал с Уругвай, който щеше да е неконвенционален и в изричането си. Кардосо пък от утре заедно с Асамоа Гиян тръгват на специални терапии за възстановяване на порутената психика. Да им пожелаем успешно възстановяване и никога повече да не си помислят да застават зад топката, когато тя е притихнала на бялата точка.

3 юли

Плача с Гана! Африка оплаква героите си, стене за премазания полуфинален идеал. Цял континент затегна племе зад ганайските футболисти и искрено ги подкрепи, черните „звездички” бързо грабнаха и моята симпатия и сега страдам в локви сълзи и горчива бира за тях. Жалко! Ранният свръхмач нека почака в ахване пред късната футболна случка. Сюблимният мач на световното! Нищо че имената са семпли, преживяването беше грандиозно и трагично. 120 минути чист и откровен ръкопашен бой с топка в краката, два гола от Централните Вселенски хали, халфовете бяха или само нападатели или само защитници, средните линии и на двата отбора рано съзнаха, че не си струва да съществуват, топката прелиташе от край до край и се задържаше пред една от двете врати, все едно става дума за игра на джаги, никакви мисли за добутване до дузпите, които стават за оправдание при провал, атаки, атаки, атаки, атаки... Гледах мача с популярен актьор – абсолютен дилетант спрямо футбола. Харесвал екипите на няколко отбора, пял в химна на Левски преди години, впечатляваше се от всеки шут, питаше кога се дава жълт картон, също симпатизираше на Гана, понеже като дете живял в Нигерия. Накрая и на него му стана тъжно за нападалите по земята момченца. Обаче, заразих се от него, гледам го, че накрая захапа в забрава цигара и не свали очи от екрана, вля се изцяло в екшъна на терена. И аз досущ като него погледнах на футбола с други очи – как си подават топката точно, държат я кротко около себе си, целят вратата, движат се подредено и с мисъл. Ебати чудото! Футболът тая вечер беше велик колкото смъртта – и тя се мерна, когато уругвайското момче падна на глава, а след малко продължи играта. На 119-та минута може да завиди не Хичкок, а направо О’Хенри (предпочитам литературата пред киното) – фал, който е въображаем, невъобразимо меле – най чистото положение в мача, двойна блокада на голлинията, пропуск от бялата точка. Слово за Асамоа Гиян: характерната африканска муцуна този път се свъси в разочарование, очарован съм въпреки всичко от представянето му на първенството, да си спомним гола срещу Щатите, третата дузпа, която предприе, се оказа кофти решение, препъна го убедеността, че ще я вкара. Но забележете, веднага застана за четвърти път и не се подвоуми да бие по същия нагъл и небрежен начин рисково горе. Говорим за перде от най-висш клас. Има нещо трогателно да вдигаш с очи и сърце попадалите на тревата чернокожи футболисти. Африка, най-бедна и онеправдана част от планетата, наивен домакин на световен форум, още веднъж повалена и попарена – черни сълзи, бели екипи и стиснати пестници за бъдещето. Защото този отбор ще се завърне със страшна сила – беше най-младият на първенството, вече стана световен шампион за юноши и му предстои да бъде. Още малко позитивни чувства и за сръбския треньор, който без скрупули си праска неизменно на роден език и е допълнителна брънка, която вика любов по тоя луд, луд тим. Уругвай не отблъсква в празника си, контрастен на ганайската печал. Урусите разполагат с двама великани, всъщност един великан, защото е велик, а другият е само гигант. Великолепният Форлан тряска голове с ляв и десен крак от цифра разстояние, все едно сяда и става от пейка в парка. Суарес е герой за своите с гениалната си намеса на голлинията. Каква ирония – този футболист влезе в историята и класира на полуфинал страната си с отблъскваща антифеърплей изява. Направи го премерено, жертвоготовно и в сакралния момент. Футболът е противоречиво велика игра.

Мачът, в който Бразилия отпадна, сърдечно остана втори и няма да е толкова пространен като впечатления. „Кариоките” можеха още през първото полувреме да си решат мача с втори и дори трети гол, но пропуснаха. Тогава „лалетата” бяха очевидно респектирани и плахи, но събираха сили за втората част, в която решително тръгнаха напред. Моментът, който отключи оранжевата стихия беше поделеният гаф между Жулио Сезар и Фелипе Мело. Вторият продължи да безчинства и след това. Слабият му футболен интелект го докара до малоумие, червеният картон показва, че е нещо по-страшно от средняк на Старата госпожа – той е тъп, безотговорен бездарник, който провали своите. Оттам „селесао” се срина. Холандците започнаха настъпателно да газят, ритат и преодоляват рехавата съпротива, бразилците не можаха да се съберат. Изобщо си пролича, че Бразилия не може да се справя с агресията на противника, да обръща мачове, да играе в намален състав успешно. Празничният футбол, флиртовете с топката, артистите сред единайсетте – всичко накуп – се срутва срещу подготвен силов отбор насреща. Бойците Снайдер, Бомел, Кайт и ветерана Ойер с гадната муцуна преядоха и изплюха изтънчените Кака, Алвеш, Фабиано и другите. Робиньо въпреки гола още веднъж показа, че не може да замести Роналдиньо. Сините в този мач бяха набити физически и психически, „лалетата” изиграха своето превъзходство. Странен меланхоличен ореол около победените и техния атрактивен треньор. Дунга вървеше по някакъв свой план, окачен в някоя треньорска стаичка и смачкан на хартия в джоба му. Последователно спечели Копа Америка и Купата на конфеденрациите, но краят на пътя беше отложен с още четири години. „Кариоките” неорганично вече две световни са извън четирите, ако това продължи и на тяхна земя, вече ще говорим за футболна революция. Холандия върви по пътя си, който исторически й се полага. Духът на финалите от 70-те заветно наднича и днес, а неписаният успех от третия опит унася „лалетата” като прилежно свита цигара джойнт.

Понеже емоциите след мачовете видимо сами щракат по клавиатурата в безмерното си богатство, размислите и предварителните очаквания някак губят тежест. Още повече че досега прогнозите бяха проблематични в действителността на резултатите. След днешните два четвъртфинала така или иначе ще се пише и коментира стръвно, затова сега нека съмсем символично зададем смисъла на предстоящите двубои.

Германия – Аржентина е енигма.

Испания – Парагвай не е, защото първите са несравнимо по-добри.