Да ги чуя пак безобразните, които досадно пуфтяха от качеството на мачовете. Отронваха всякакви аргументи – малко голове в групите, бавен, пестелив футбол, сметки и калкулации, които убивали тръпката. Къде са сега същите да обяснят четвъртфиналите. Карето мачове вчера и онзи ден бяха фантасмагория, направиха страшна реклама на играта. Карето отбори вчера, вдъхновени от първите две приказки, продължиха без дъх и умора представлението.
Чадърът е един, масите няколко. Столовете са наредени всички с лице към черната плазма, все едно са първи ред в Народния театър. Заведението е в софийска кооперация, външните, футболни места са стигнали бордюра до пътя. Помежду тротоарът е пътека – пешеходците ускоряват ход, за да не пречат на нас зяпачите, някои все пак забавят крачка, за да се информират за резултата (ако наистина ги вълнуваше, в този мъртъв съботен час нямаше да се шляят без цел и посока по улиците), смешен дядо дори вади очила и се спира пред телевизора, покрива го целия с достолепния си корпус, всички добродушно се смеем и той се сеща да отмине. Всички пак сме само мъже, няколко скромни девойки за цвят, полуобърнати, вероятно от инат и любов останали край любимите момчета.
Германия вече ме убеди. Има някакъв осезаем момент на завръщане на всепобеждаващия немски колос. Този, който е носталгичен модел на баща ми за футболна хегемония. Този, който провокира Гари Линекер да дава простички и сносни дефиниции на играта. Маншафтът се завърна с два мача и осем гола срещу исторически съперници. Странно е как тези футболисти, без да святкат от позлата, вкарват такава завидна убеденост в правотата на играта си, топката не се губи, всяко хрумване се получава ювелирно, рита се по кълбото и по противника безкомпромисно и и без да е грозно. Клозе вече е голова легенда, националната емблема сякаш заветно го накара да се отърси от слабия сезон в Байерн (повече резерва и само три гола) и да е непостижим на световното. Титулярният младок в мюнхенския гранд Мюлер също не спира да бележи. Признавам, че доскоро хич не го харесвах, но сега искрено съжалявам, че няма да го гледам в полуфинала поради наказание. Бастиан със сложната фамилия направи рейд, какъвто Меси не съумя, и допълни впечатлението за групата баварци, който ще погребат спомена за загубения финал в Шампионската лига с предстояща световна титла. Дрибълът на Швайнщайгер в малкия пеналт всъщност беше единият от най-малко четирите пъти, в които се видя че Аржентина няма защита на световен шампион. Демикелис и съотборниците му бяха гаврени от клубните му съиграчи, нямаше противодейстие за контрите на немците, всичко се пренесе и по-напред. Там Тевес не спря да тича обезумял, но се изгуби между кулите-близнаци Фридрих и Мертезакер, Игуаин става за Южна Корея, Меси сам не повярва какво се случва. И двата часовника на Диего спряха апокалиптично, сълзи се наляха в очите му, разпятието разрани от стискане дланите му. Най-големият артист в Африка слезе от сцената съкрушен без пощада. Дори бразилците се присмяха на Аржентина, макар че и двата отбора еднакво няма да са световни шампиони.
Откакто свят светува, се знае, че Барселона – Реал Мадрид е най-великото футболно дерби, но едва сега може да се изкаже, че Испания е най-добрата национална селекция в света. До края остава това да се потвърди или да продължи само да витае като истина, подобно на неосъществения тази година ореол на каталунците, които разбира се нямат равни на клубно ниво, макар и да отпаднаха от Интер. Приказно във втора поредна късна доба се продължи шоуто на озадачаващия съспенс, отложената кулминация, всъщност повечето от една повратни точки – снощи бяха няколко. Дузпи се биха щедро в минутите след начлото на второто полувреме. Първо пропуск на Кардосо, неизстиналата мъка у парагвайците след секунди резонира в дузпа за противника, кратка радост на Алонсо, после негол, които всички вътрешно предполагаха, втора дузпа-първенец в чистотата си от трите, но заглъхнала в свирката на ошашавения съдия. Наистина има велик творец, който е автор и на този сценарий. Накрая дежурният Вийя вкара победно в съавторство с гредите. Така европейския финал преди две години стана световен полуфинал. Германия не подбира на кого да вкара четири гола, но Испания вече я би с половин тогава. Със сигурност заедно с Парагвай отпадна възможността за шокиращ финал с Уругвай, който щеше да е неконвенционален и в изричането си. Кардосо пък от утре заедно с Асамоа Гиян тръгват на специални терапии за възстановяване на порутената психика. Да им пожелаем успешно възстановяване и никога повече да не си помислят да застават зад топката, когато тя е притихнала на бялата точка.
Чадърът е един, масите няколко. Столовете са наредени всички с лице към черната плазма, все едно са първи ред в Народния театър. Заведението е в софийска кооперация, външните, футболни места са стигнали бордюра до пътя. Помежду тротоарът е пътека – пешеходците ускоряват ход, за да не пречат на нас зяпачите, някои все пак забавят крачка, за да се информират за резултата (ако наистина ги вълнуваше, в този мъртъв съботен час нямаше да се шляят без цел и посока по улиците), смешен дядо дори вади очила и се спира пред телевизора, покрива го целия с достолепния си корпус, всички добродушно се смеем и той се сеща да отмине. Всички пак сме само мъже, няколко скромни девойки за цвят, полуобърнати, вероятно от инат и любов останали край любимите момчета.
Германия вече ме убеди. Има някакъв осезаем момент на завръщане на всепобеждаващия немски колос. Този, който е носталгичен модел на баща ми за футболна хегемония. Този, който провокира Гари Линекер да дава простички и сносни дефиниции на играта. Маншафтът се завърна с два мача и осем гола срещу исторически съперници. Странно е как тези футболисти, без да святкат от позлата, вкарват такава завидна убеденост в правотата на играта си, топката не се губи, всяко хрумване се получава ювелирно, рита се по кълбото и по противника безкомпромисно и и без да е грозно. Клозе вече е голова легенда, националната емблема сякаш заветно го накара да се отърси от слабия сезон в Байерн (повече резерва и само три гола) и да е непостижим на световното. Титулярният младок в мюнхенския гранд Мюлер също не спира да бележи. Признавам, че доскоро хич не го харесвах, но сега искрено съжалявам, че няма да го гледам в полуфинала поради наказание. Бастиан със сложната фамилия направи рейд, какъвто Меси не съумя, и допълни впечатлението за групата баварци, който ще погребат спомена за загубения финал в Шампионската лига с предстояща световна титла. Дрибълът на Швайнщайгер в малкия пеналт всъщност беше единият от най-малко четирите пъти, в които се видя че Аржентина няма защита на световен шампион. Демикелис и съотборниците му бяха гаврени от клубните му съиграчи, нямаше противодейстие за контрите на немците, всичко се пренесе и по-напред. Там Тевес не спря да тича обезумял, но се изгуби между кулите-близнаци Фридрих и Мертезакер, Игуаин става за Южна Корея, Меси сам не повярва какво се случва. И двата часовника на Диего спряха апокалиптично, сълзи се наляха в очите му, разпятието разрани от стискане дланите му. Най-големият артист в Африка слезе от сцената съкрушен без пощада. Дори бразилците се присмяха на Аржентина, макар че и двата отбора еднакво няма да са световни шампиони.
Откакто свят светува, се знае, че Барселона – Реал Мадрид е най-великото футболно дерби, но едва сега може да се изкаже, че Испания е най-добрата национална селекция в света. До края остава това да се потвърди или да продължи само да витае като истина, подобно на неосъществения тази година ореол на каталунците, които разбира се нямат равни на клубно ниво, макар и да отпаднаха от Интер. Приказно във втора поредна късна доба се продължи шоуто на озадачаващия съспенс, отложената кулминация, всъщност повечето от една повратни точки – снощи бяха няколко. Дузпи се биха щедро в минутите след начлото на второто полувреме. Първо пропуск на Кардосо, неизстиналата мъка у парагвайците след секунди резонира в дузпа за противника, кратка радост на Алонсо, после негол, които всички вътрешно предполагаха, втора дузпа-първенец в чистотата си от трите, но заглъхнала в свирката на ошашавения съдия. Наистина има велик творец, който е автор и на този сценарий. Накрая дежурният Вийя вкара победно в съавторство с гредите. Така европейския финал преди две години стана световен полуфинал. Германия не подбира на кого да вкара четири гола, но Испания вече я би с половин тогава. Със сигурност заедно с Парагвай отпадна възможността за шокиращ финал с Уругвай, който щеше да е неконвенционален и в изричането си. Кардосо пък от утре заедно с Асамоа Гиян тръгват на специални терапии за възстановяване на порутената психика. Да им пожелаем успешно възстановяване и никога повече да не си помислят да застават зад топката, когато тя е притихнала на бялата точка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар