12 юли

Най-способният отбор на Земята стана световен шампион, дори холандците го признаха. Само треньорски гений като Мауриньо може така да изкриви футболните стойности, че да попречи на клубния номер 1 Барселона да вдигне купа. Не и сега, защото в испанския национален отбор потенциалът на Барса резонира убийствено с вярната селекция на само трима, но пък изумителни до смърт, герои на Реал. Треньорският гений този път също е при Испания в лицето и акъла на Дел Боске, а и Жозе отсъства.

Няма такъв финал. Дори „фуриите” по нужда станаха груби и ритаха на месо 120 минути. Алонсо получи бутони в гръдния кош и по чудо оцеля, за да бъде още веднъж великолепен. Хауърд Уеб редуваше отборите с жълти картони, накрая неизбежното се случи и оранжевото се насити до червено, преди да прегрее до синьо в 116-тата.

За миг ми става кофти за „лалетата”. Паднаха болезнено късно, заслужаваха едни дузпи. Очаквано тъкмо Хейтинга не издържа и изпуши в края. Всъщност фалът му беше навреме и на място, но само ненужно удължи напразните холандски надежди. Ван дер Варт сътвори исторически гаф, който вече подмени красивата му жена като акцент за него. Първо покри засадата, а после нагласи като Шави топката за „световния” гол на Иниеста. Претенциите към съдията са в реда на нещата. Много вярна реплика, подхвърлена ми от приятел встрани: „Когато губиш, вършиш глупости”.

Повече за тези, които са на върха. Още не знаят, че са там горе. Сигурно е странно като усещане. А и сълзите пререждат мисълта. После следва посрещане вкъщи, открит автобус, тържества. Знаят ли всъщност що са сторили? Аз искам да съм испанец сега повече от всякога. Друг път всъщност не съм искал. Иниеста е малък футболен бог, който слиза от машината в края (deus ex machina – „бог от машината”) и казва тежката си дума. Това момче със странна физика, сладко личице и смешен глас вече е всепризнат голов гладиатор. Ами другите? Страхотни са всичките – плачещият Икер в обятията на двамата титани Пике и Пуйол, „интелектът” Алонсо помежду моторчетата Шави и Серхио Бускетс. После същите ще се изправят един срещу друг в най-великото футболно дерби. С две думи: те са футболът в момента. И разбира се големите уши на Вийа, които потрепват след поредния гол, симпатичният неудачник Торес, нестихващият по фланга Рамос, в дъното на залата толкова нужните Капдевиля и Сеск. Приказен отбор с несравнимо богатство и на пейката. Дел Боске не поддаде на бремето от Арагонес и свръхочакванията и напомни за себе си, завръщайки се на футболната сцена. Нека се знае, че е единият от двамата верни наставници на „белия балет”, другият вече е на поста. Но няма проблем да продължи и в националния, очевидно чете играта като мъдър, беловлас старец от нашите приказки.

Не виждаме окачването на сребърните медали по клюмналите глави на холандците, мерваме бегло вдигането на титлата, после ни говорят за посещаемостта на сайт. Някъде в тези безрадостни моменти световното хлупва вратата след себе си. И ние пак сме сами и нещастни, без футбол.

11 юли

Малкият финал сякаш винаги е бил извън официалната програма. Има си някакъв свой малък живот и история, никога не променя общата картина и не разваля впечатленията за даден отбор. Слава Богу, иначе през 94-та я закъсвахме яко с онова 0:4 от Швеция, за което сега никой не се сеща. Ако ФИФА държи на още едно кърваво и красиво зрелище, нека каже, че ще дава брозови медали само на победителя в този мач. Но айде двубоят да остане в този си захаросан и утешителен вид на скромна прелюдия към Големия мач. Уругвай се вживя свойски в трети пореден мач-бижу на световното и заслужи всеобща възхита и грандиозно национално посрещане. Приятел пък ми подсказа интересна теза за това как еволюират стойностите във футбола. Преди, третото място се е посрещало като провал в Германия, където само титлата е успех, а всичко останало е еднакво непрестижно. Сега, второ поредно първенство, немците са чакани като герои и нацията е щастлива. Това не е непременно лошо, но е реален маркер за това как немският футболен идеал се нагажда към съвременните условия. Иначе футболистите на бундестима са едни от позитивните герои на световното.

С мъжка компания се преместихме на морето, пребиваваме сред безбройните иностранци в Слънчев бряг. Нея вечер сме в квартирата и авторитетно заменяме простодушната бира с три бутилки марково уиски. Докато нежно го плискаме по загрубелите небца, си задаваме въпроса защо аджеба мачът за 3-4 място никога не е свършвал наравно и ако случайно свърши така, направо дузпи ли следват. Когато три бутили уиски са на масата, такива въпроси наистина си струва да се обсъдят. Но-по важният е защо този идиот Йоги Льов нечовешки и на инат не пуска Клозе в игра, за да може момчето да се превърне във футболистът с най-много голове на световни първенства. Май само Феномена е с един пред него. Отчитаме, че след 4 години Клозе едва ли ще е отново национал (след като сме отчели годинките му) и пиянски псуваме Льов да си яде сополите. Гледаме и мъчната физиономия на самия Клозе, който от мрачна скука също почти си е бръкнал в носа.

Вълненията вече са около финала. В Съни бийч има солиден брой холандци, за това се съди по прострените на терасата знамена, флагчета и фланелки на „лалетата”. Правим планове да хлъзгаме добронамерените и ликуващи холандци да ни черпят след евентуален техен триумф. В себе си знаем, че едва ли ще се стигне до там. Испанци разбира се няма. Само среднощно такси вика с гласовете на четири момчета: „Spain! Spain! Spain!...”. Английският показва, че не са испанци, които си имат прекрасно средиземноморие, за да опрат до нашето черноморие. Просто са младежи, които правилно са се ориентирали в пристрастията си.

Победителят е странно известен, сякаш всички са наясно, че Испания ще е новият световен шампион. Витае убеждението за победа на „фуриите”, понася го я някой черноморски бриз, я насрещен мусон, българско момче ни кани в заведението на работодателя си, за да гледаме „как Холандия ще пада”. Значи испанският прът в чарковете на немската машина е накарал света да коронася моментално „иберийциите” и все пак да признае достойнствата на „лалетата”. А те милите също шепнат в този смисъл – Марвайк признава превъзходството на противника, Кройф почти родоотстъпнически кичи Испания с табелката „фаворит”. Такива ми ти от морската пяна настроения.

Не знам защо едва сега се сещам за защитата на Холандия и изпълнителите в нея. Страхувам се за тях, понеже имам пресантимант, че тая вечер ще сторят някоя необратима глупост. Ето ги накратко. Казах вече за обструкциите си спрямо левия бек де Вел и заместника му Буларуж. Маркирах и чудотворния гол на Бронхорст в полуфинала с уговорката, че Джовани вече е по-скромен на тъча, рядко се включва и оранжевото по него бледнее. В центъра е малко плашещо с тоя хулиган Хейтинга и педанта Матайсен. Първият е с характерно изражение и следващ гаф в джоба, опасността при него винаги е налице, рисков е в шпагатите, позиционирането и изнасянето. Матайсен е успешно неизвестен до този момент, не заслужава лоша дума, но не извиква и суперлативи. В мача срещу Бразилия го смени ветерана Ойер, който е истинско визуално попадение – видът му е на изверг с условна присъда. Нататък Холандия е красива заради цвета и сбора футболисти. Ван Бомел знае кого и как да ритне, за да осуети голова атака. Снайдер е най-добрият на първенството. Робен е като Велизар Димитров – изнервя с паданията си противника и вкарва голове. Кайт е същият от Ливърпул – непохватен, но сърцат до изнемога. Отвън чака чернокожия финт Елиа. Като се знае стилът на Испания, „лалетата” най-вероятно ще приемат играта в своята половина. Успеят ли да са безупречни отзад, да надборят физически грубо съперника и да разтичат гръмки контри, може и да поставят сериозна питанка върху прогнозите и очакванията.

Уморих и отегчих се от себе си да разправям колко нечовешки добри са испанците. Затова нещо персонално. Без значение колко ще играе, Нандо Торес най-накрая ще го бъде. Още едно предчувствие – няма я вече жълтата грива, за да я развее след гол, сега е момченце с къса подстрижка за назидание след нисък успех, но попадението е негово и значи световна титла. Преди време споменах за резервния статут на Фабрегас, който не е никакъв проблем за „фуриите”. Сега си давам сметка, че този тим не изпитва трудности от факта, че голямата звезда е цял форум бледо копие на футболист-голмайстор. Тая селекция в изумителната си цялост не зависи от един или двама. Винаги е на ниво и винаги е фаворит. Всички знаят за титлата, остава играчите да я заработят с усмивка.

8 юли

Финалната двойка тегли скорострелни думи-асоцииации: цвят, екипите им са пъстроцветно оперение (оранжево, червено, синьо...), нападателен футбол, никога досега не сме ги изпитвали като противопоставяне, за първи път точно тези двата, атракция, колорит, достоен завършек. Преди това полуфиналите.
С верен другар дневно сме се разбрали за вечерно футболно мероприятие. Сядаме на висока маса сред топъл въздух на азбучно заведение в градчето на студентите. Местата са неудобно крайни, цял мач присвивам очи, ставам и потропвам нервно. Къде по дяволите са феновете на футбола? Има няколко кискащи се женски компании, които на талази ме вбесяват. Държат иначе за Холандия, кефят се на головете, естетически гледат на облеклото и визията на футболистите. Истински красивото и необятно е в удари като този на Бронхорст. Безличният капитан на „лалетата” напомни за себе си и годините в Барса и Арсенал с безкраен шут, който поделя първенство сред попаденията заедно с изстъплението на Тевес. Още в групите забелязах сред титулярите Джовани и ми трябваше време да помисля, че все още практикува играта. Не знам защо имах идеята, че вече е приключил. Явно обаче е много във филма, щом е потеглил да вдига световната титла. Мачът иначе се получи както си трябва. Уругвай беше себе си, но за първи път пусна толкова голове, което го отказа. Суасо липсваше, а Форлан вече не изненадва никого с номерата си. Споровете за засада са само за цвят и неизбежна малка доза съмнение около успеха на Холандия, който така оспорен, е още по-сладък и заслужен.
Всъщност се оказва, че не е октоподът Паул, а човекът и футболист Пуйол (двамата така или иначе според всички си мязат). Или целият испански състав. Няма по-силен от човешкия фактор, от таланта и качествата, от силата на отборната игра. Другото са шменти-капели. Случва се така, че за този извънреден мач съм си вкъши при мама и татко, на големия телевизор в осветения хол. Чехия присъства на световното единствено с кутийката в ръката ми, която ме кара тихомълком и с кеф да се оригвам. Вече знам, маншафтът се е сдобил с някакъв кофти комплекс от „иберийците” може би след загубения финал на европейското. Германците не приличаха на себе си, сякаш знаеха, че ще загубят мача. Държаха се панически в отделни ситуации от самото начало – Боатенг например не издържа на напрежението и риташе на посоки топката в опит да оцелее срещу страхотния Рамос. Интересно защо после се учуди на смяната си. Никой от лидерите на бундестима не беше на ниво – Швайнщайгер, Кедира и Йозил бяха подчинени от неповторимата средна линия на „фуриите”, нямаше никаква импровизация, Клозе беше самотник в атака, топката подскачаше по корите, излизаше в тъч, пасовете се срутваха след третия. По едно време се заредиха удари на Шаби Алонсо в рекламите зад вратата на Нойер, сякаш бяха постоянен артилерийски огън. Германия беше тотално надиграна от съперника. Испания е модел – смачка отбор, който ликвидира безжалостно най-добрите. Няма съмнение в превъзходството на „иберийците”, само те могат да водят мач от начало докрай, в разиграването са с класи над бразилците, как тези момчета са пръснати по клубове, след като са измислени да играят само и единствено заедно в националната селекция? Архитектът на всепобеждаващия чар на испанската армада е Дел Боске, който след години пак напомня колко е велик след позаглъхналите триумфи с „белия балет”.
От въздишки по Испания сладостно заспивам на фотьойла след гола на Пуйол. Тази мека мебел и като дете ме пренасяше в обятията на един по-добър свят, а отпред телевизорът светеше цяла нощ. Хубав финал ще гледаме

6 юли

Европа пак победи Южна Америка по присъствие на полуфиналите. Ако през 2006 г. на свой терен европейците бяха хегемони с четири от четири и подсигуриха титлата непременно за някое от своите чеда, то сега на края на света Уругвай е единственият южноамерикански отбор, който брани честта на останалия свят. Европейските колоси се наговориха да извадят от играта извечните съперници Бразилия и Аржентина, както и актуалната селекция на Парагвай. Европа не пусна кръв на четвъртфиналите и се придвижи до предпоследното стъпало в пълния си блясък.

Нереално е да си представя как Холандия отпада от Уругвай, след като предния път се справи с Бразилия. Не че не е възможно, но бива ли? „Лалетата” изковават с металическа воля своя заслужен финал и привидно са без спирачки. Честно казано странен ми е единствено въпросът с левия бек Ван дер Вел, който като качества клони към посредственост. Знам, че е глуповато да се разсъждава така, все пак говорим за футболист на потенциалния световен шампион, но пък свидетелството на изявите му вече няколко мача ме кара да се чудя на Милан, които го искали. Апропо, такова отношение имах и към Абидал преди четири години, но той поне го оправда на това световна с безумната дузпа срещу Мексико. Така се отнасям и с един мускулест слабак пак от Холандия, който тази вечер дори ще замести наказания Ван дер Вел. Става дума за Буларуж. Оказва че българският национален отбор досущ дублира проблемите на холандците на бека. Е, всичко останало е несравнимо. За да завърша, ще призная, че всеки неосъществен футболист или бирен фен в някакъв момент е склонен да зачеркне качествата на професионален играч. Лично съм чувал страхотии за Меси и Торес, как Роналдиньо бил трагичен в защита, а Бекъм само можел да подава. Уругвай е щастливо дотук, но може да даде приноса си за още един хубав мач с негово участие.

Пишмананализатори определят сблъсъка Германия – Испания като финал преди финала. Това не е за първи и последен път във футбола. Интересното е, че загубилият подобни подранили финали винаги остава в неизгодната сянка на истинските финалисти. Така че това клише отпада. Иглежда Германия е способна да вкара нови четири гола или неочаквано да се даде без бой, както през 2006 се даде на Италия. Бундестимът проби съперниците си до полуфинала, издъни самочувствието им на фаворити - направи го с озадачаваща лекота и стил. Сега обаче отсреща застава един по-особен тим, който знае как се бият германците в решителна битка. Испания в момента е отделна футболна галактика, никой не разполага с топката, никой не върти развоя на играта по свой вкус, както те го правят. Макар и да е загадка, която сглупява хората да питат мекотели, евентуалният изход на мача дълбае в мен далечни предпочитания за „иберийците”, но е сигурно че дълго ще аплодирам „маншафта”.

4 юли

Да ги чуя пак безобразните, които досадно пуфтяха от качеството на мачовете. Отронваха всякакви аргументи – малко голове в групите, бавен, пестелив футбол, сметки и калкулации, които убивали тръпката. Къде са сега същите да обяснят четвъртфиналите. Карето мачове вчера и онзи ден бяха фантасмагория, направиха страшна реклама на играта. Карето отбори вчера, вдъхновени от първите две приказки, продължиха без дъх и умора представлението.
Чадърът е един, масите няколко. Столовете са наредени всички с лице към черната плазма, все едно са първи ред в Народния театър. Заведението е в софийска кооперация, външните, футболни места са стигнали бордюра до пътя. Помежду тротоарът е пътека – пешеходците ускоряват ход, за да не пречат на нас зяпачите, някои все пак забавят крачка, за да се информират за резултата (ако наистина ги вълнуваше, в този мъртъв съботен час нямаше да се шляят без цел и посока по улиците), смешен дядо дори вади очила и се спира пред телевизора, покрива го целия с достолепния си корпус, всички добродушно се смеем и той се сеща да отмине. Всички пак сме само мъже, няколко скромни девойки за цвят, полуобърнати, вероятно от инат и любов останали край любимите момчета.
Германия вече ме убеди. Има някакъв осезаем момент на завръщане на всепобеждаващия немски колос. Този, който е носталгичен модел на баща ми за футболна хегемония. Този, който провокира Гари Линекер да дава простички и сносни дефиниции на играта. Маншафтът се завърна с два мача и осем гола срещу исторически съперници. Странно е как тези футболисти, без да святкат от позлата, вкарват такава завидна убеденост в правотата на играта си, топката не се губи, всяко хрумване се получава ювелирно, рита се по кълбото и по противника безкомпромисно и и без да е грозно. Клозе вече е голова легенда, националната емблема сякаш заветно го накара да се отърси от слабия сезон в Байерн (повече резерва и само три гола) и да е непостижим на световното. Титулярният младок в мюнхенския гранд Мюлер също не спира да бележи. Признавам, че доскоро хич не го харесвах, но сега искрено съжалявам, че няма да го гледам в полуфинала поради наказание. Бастиан със сложната фамилия направи рейд, какъвто Меси не съумя, и допълни впечатлението за групата баварци, който ще погребат спомена за загубения финал в Шампионската лига с предстояща световна титла. Дрибълът на Швайнщайгер в малкия пеналт всъщност беше единият от най-малко четирите пъти, в които се видя че Аржентина няма защита на световен шампион. Демикелис и съотборниците му бяха гаврени от клубните му съиграчи, нямаше противодейстие за контрите на немците, всичко се пренесе и по-напред. Там Тевес не спря да тича обезумял, но се изгуби между кулите-близнаци Фридрих и Мертезакер, Игуаин става за Южна Корея, Меси сам не повярва какво се случва. И двата часовника на Диего спряха апокалиптично, сълзи се наляха в очите му, разпятието разрани от стискане дланите му. Най-големият артист в Африка слезе от сцената съкрушен без пощада. Дори бразилците се присмяха на Аржентина, макар че и двата отбора еднакво няма да са световни шампиони.
Откакто свят светува, се знае, че Барселона – Реал Мадрид е най-великото футболно дерби, но едва сега може да се изкаже, че Испания е най-добрата национална селекция в света. До края остава това да се потвърди или да продължи само да витае като истина, подобно на неосъществения тази година ореол на каталунците, които разбира се нямат равни на клубно ниво, макар и да отпаднаха от Интер. Приказно във втора поредна късна доба се продължи шоуто на озадачаващия съспенс, отложената кулминация, всъщност повечето от една повратни точки – снощи бяха няколко. Дузпи се биха щедро в минутите след начлото на второто полувреме. Първо пропуск на Кардосо, неизстиналата мъка у парагвайците след секунди резонира в дузпа за противника, кратка радост на Алонсо, после негол, които всички вътрешно предполагаха, втора дузпа-първенец в чистотата си от трите, но заглъхнала в свирката на ошашавения съдия. Наистина има велик творец, който е автор и на този сценарий. Накрая дежурният Вийя вкара победно в съавторство с гредите. Така европейския финал преди две години стана световен полуфинал. Германия не подбира на кого да вкара четири гола, но Испания вече я би с половин тогава. Със сигурност заедно с Парагвай отпадна възможността за шокиращ финал с Уругвай, който щеше да е неконвенционален и в изричането си. Кардосо пък от утре заедно с Асамоа Гиян тръгват на специални терапии за възстановяване на порутената психика. Да им пожелаем успешно възстановяване и никога повече да не си помислят да застават зад топката, когато тя е притихнала на бялата точка.

3 юли

Плача с Гана! Африка оплаква героите си, стене за премазания полуфинален идеал. Цял континент затегна племе зад ганайските футболисти и искрено ги подкрепи, черните „звездички” бързо грабнаха и моята симпатия и сега страдам в локви сълзи и горчива бира за тях. Жалко! Ранният свръхмач нека почака в ахване пред късната футболна случка. Сюблимният мач на световното! Нищо че имената са семпли, преживяването беше грандиозно и трагично. 120 минути чист и откровен ръкопашен бой с топка в краката, два гола от Централните Вселенски хали, халфовете бяха или само нападатели или само защитници, средните линии и на двата отбора рано съзнаха, че не си струва да съществуват, топката прелиташе от край до край и се задържаше пред една от двете врати, все едно става дума за игра на джаги, никакви мисли за добутване до дузпите, които стават за оправдание при провал, атаки, атаки, атаки, атаки... Гледах мача с популярен актьор – абсолютен дилетант спрямо футбола. Харесвал екипите на няколко отбора, пял в химна на Левски преди години, впечатляваше се от всеки шут, питаше кога се дава жълт картон, също симпатизираше на Гана, понеже като дете живял в Нигерия. Накрая и на него му стана тъжно за нападалите по земята момченца. Обаче, заразих се от него, гледам го, че накрая захапа в забрава цигара и не свали очи от екрана, вля се изцяло в екшъна на терена. И аз досущ като него погледнах на футбола с други очи – как си подават топката точно, държат я кротко около себе си, целят вратата, движат се подредено и с мисъл. Ебати чудото! Футболът тая вечер беше велик колкото смъртта – и тя се мерна, когато уругвайското момче падна на глава, а след малко продължи играта. На 119-та минута може да завиди не Хичкок, а направо О’Хенри (предпочитам литературата пред киното) – фал, който е въображаем, невъобразимо меле – най чистото положение в мача, двойна блокада на голлинията, пропуск от бялата точка. Слово за Асамоа Гиян: характерната африканска муцуна този път се свъси в разочарование, очарован съм въпреки всичко от представянето му на първенството, да си спомним гола срещу Щатите, третата дузпа, която предприе, се оказа кофти решение, препъна го убедеността, че ще я вкара. Но забележете, веднага застана за четвърти път и не се подвоуми да бие по същия нагъл и небрежен начин рисково горе. Говорим за перде от най-висш клас. Има нещо трогателно да вдигаш с очи и сърце попадалите на тревата чернокожи футболисти. Африка, най-бедна и онеправдана част от планетата, наивен домакин на световен форум, още веднъж повалена и попарена – черни сълзи, бели екипи и стиснати пестници за бъдещето. Защото този отбор ще се завърне със страшна сила – беше най-младият на първенството, вече стана световен шампион за юноши и му предстои да бъде. Още малко позитивни чувства и за сръбския треньор, който без скрупули си праска неизменно на роден език и е допълнителна брънка, която вика любов по тоя луд, луд тим. Уругвай не отблъсква в празника си, контрастен на ганайската печал. Урусите разполагат с двама великани, всъщност един великан, защото е велик, а другият е само гигант. Великолепният Форлан тряска голове с ляв и десен крак от цифра разстояние, все едно сяда и става от пейка в парка. Суарес е герой за своите с гениалната си намеса на голлинията. Каква ирония – този футболист влезе в историята и класира на полуфинал страната си с отблъскваща антифеърплей изява. Направи го премерено, жертвоготовно и в сакралния момент. Футболът е противоречиво велика игра.

Мачът, в който Бразилия отпадна, сърдечно остана втори и няма да е толкова пространен като впечатления. „Кариоките” можеха още през първото полувреме да си решат мача с втори и дори трети гол, но пропуснаха. Тогава „лалетата” бяха очевидно респектирани и плахи, но събираха сили за втората част, в която решително тръгнаха напред. Моментът, който отключи оранжевата стихия беше поделеният гаф между Жулио Сезар и Фелипе Мело. Вторият продължи да безчинства и след това. Слабият му футболен интелект го докара до малоумие, червеният картон показва, че е нещо по-страшно от средняк на Старата госпожа – той е тъп, безотговорен бездарник, който провали своите. Оттам „селесао” се срина. Холандците започнаха настъпателно да газят, ритат и преодоляват рехавата съпротива, бразилците не можаха да се съберат. Изобщо си пролича, че Бразилия не може да се справя с агресията на противника, да обръща мачове, да играе в намален състав успешно. Празничният футбол, флиртовете с топката, артистите сред единайсетте – всичко накуп – се срутва срещу подготвен силов отбор насреща. Бойците Снайдер, Бомел, Кайт и ветерана Ойер с гадната муцуна преядоха и изплюха изтънчените Кака, Алвеш, Фабиано и другите. Робиньо въпреки гола още веднъж показа, че не може да замести Роналдиньо. Сините в този мач бяха набити физически и психически, „лалетата” изиграха своето превъзходство. Странен меланхоличен ореол около победените и техния атрактивен треньор. Дунга вървеше по някакъв свой план, окачен в някоя треньорска стаичка и смачкан на хартия в джоба му. Последователно спечели Копа Америка и Купата на конфеденрациите, но краят на пътя беше отложен с още четири години. „Кариоките” неорганично вече две световни са извън четирите, ако това продължи и на тяхна земя, вече ще говорим за футболна революция. Холандия върви по пътя си, който исторически й се полага. Духът на финалите от 70-те заветно наднича и днес, а неписаният успех от третия опит унася „лалетата” като прилежно свита цигара джойнт.

Понеже емоциите след мачовете видимо сами щракат по клавиатурата в безмерното си богатство, размислите и предварителните очаквания някак губят тежест. Още повече че досега прогнозите бяха проблематични в действителността на резултатите. След днешните два четвъртфинала така или иначе ще се пише и коментира стръвно, затова сега нека съмсем символично зададем смисъла на предстоящите двубои.

Германия – Аржентина е енигма.

Испания – Парагвай не е, защото първите са несравнимо по-добри.

2 юли

Два дни нямаше световно. Гневът и разочарованието в страните на отпадналите отбори постихнаха, обратно при четвъртфиналистите еуфорията и молитвите кипнаха. Телевизионните студиа бяха арена вече на овладяни и премерени анализи, надпреварата влезе в релсите на очаквано зрелище, ръцете на осем отбора болезнено засърбяха за златната купа – тихото безвремие в тренировъчните бази, 14.00 следобед, е пропито от безсловесен копнеж по едничкото най-велико футболно признание.

Завръщам се с доволна физиономия към екранното световно. Пак ще прекарвам часове в стоене и гледане, ще съжалявам, че от търсене на удобни места отново съм пропуснал химните, ще стискам палци за Гана, няма да подкрепям Германия, ще си играя с капачките от бира и ще си порязвам палеца на тях, с показалеца и средния пръст ще предсказвам на приятели головете във вратата на Парагвай.

Междувременно нигерийската футболна управа забрани на националния си отбор да играе не два дни, а две години заради слабото му представяне в Южна Африка. ФИФА обаче заплаши, че ще забрани на местната федерация да съществува. Трябва да се забранят хората, които си мислят, че могат да забранят футбола. Какво ли щеше да бъде, ако и БФС разсъждаваше като нигерийския си еквивалент? Щяхме да играем контроли помежду си, докато един ден, не скоро, оправим баланса си срещу „суперорлите” (досега 0:2).

В актуалния формат на световното обаче Африка значи само Гана, Иска ми се да имам снежнобелите зъби на чернокож затворник, за да се усмихна широко на този страшен отбор. Харесват ми до откат. Евалла на Мандела, че ги е поканил на среща. На четвъртфинал можеше да бъде и отборът-домакин, но на Бафана-Бафана не им стигнаха топките. Гана е друга бира: Черният континет заслужава своя исторически полуфиналист. Всъщност тази неписана квота на „изненадата” сред последните четири, която се пази почти на всяко първенство, сега прилича най-много на ганайците. Днес те са българите през 94-та. или хърватите през 98-ма. Балканският сантимент и спомени ще викат за тях. Насреща им стои отбор, който до този момент е безупречен, без да е страхотен. Уругвай е потенционален полуфиналист, но какво от това? Симпатиите и окуражителните възгласи освен за аутсайдерите на Уимбълдън, са и за ганайските национали.

Играя X на Холандия – Бразилия, понеже искам да ги гледам по-дълго време. Глумя се върху този мач, както едно време над задачите по тригонометрия. Смисълът на спортното противопоставяне е категорично да заемеш страна, а не да си мишок, да си от Левски или от ЦСКА, а не от националния. Тук по-скоро съжалявам, че „лалетата” ще изхвърчат. Но кой знае? „Селесао” е твърде празничен в изявите си, за да може все така отръки (и от крака) да мачка до края. Обаче същото важи и за холандците. И двата отбора просто прекалиха с добрите си игри и сега по-нещастният ще заплати данъка на връхлитащото все някога непостоянство. Или-или: или бесните крила на „оранжевите”, или мощният Фабиано на върха на атаката, или беловласият опит на Марвайк, или спонтанният акъл на Дунга, или Снайдер, или Кака. И понеже чисто човешките отношения са всичко на този свят, ето аргумент против европейците – скараха се, въпреки че се справят. Миловидното, разглезено хлапе Ван Перси, освен че е единствен статист в отбора, с тая реакция на недоволство, още веднъж ми стана антипатичен. И аз отсичам: нека бъдат „кариоките”.

30 юни

Почувствах се виновно в минутите, в които мачът изтичаше на прашинки. Оказа се, че изоставих пристрастията си към Португалия ненадейно. Причината - Испания. На минали първенства си падах по техничните изяви на португалците, но сега се влюбих в играта на „фуриите”. За тях преди беше обратното. Подценявах ги, имах ги за интересен отбор, който отпада в най-добрия случай по четвъртфиналите, на европейското до последно не им повярвах. После съвсем малодушно прекроих футболната си тръпка към новите герои. Сега съм като невярна безсрамна жена. Изневерявам на любимите си и знам, че не е хубаво. Единайсеторката на Дел Боске е прекрасна. В нея диша човешкото присъствие на Барса. Наставникът, легенда на Реал Мадрид, е затегнал ключови места по терена, съставени от момчета на „каталунците” – Пуйол и Пике в центъра на защитата, Шави и Бускетс в средата, Иниеста и топтрансфера Вийя в атака. Допълнително е поръсил с неизменни играчи на „Белия балет”, без които не може – Касияс, Рамос и Алонсо. По голяма нужда е внедрил и „агенти” като Капдевиля от Виляреал и Торес от Ливърпул (не можем да свикнем още с новата му стандартна прическа и чисто новатата му неубедителна игра). За какво качество на тима говорим, след като Фабрегас е смяна за убиване на времето. И пак имаше моменти, в които Испания разменяше топки продължително, докато съперникът гравитираше наоколо респектиран. Играта се води с чар и класа – кълбото е долу на земята, движението без него е непрекъснато, завоевателно се обхожда пространството пред вратата от тъч до тъч, разтичват се флангови атаки с прострелни центрирания. Май това беше футболът. Португалия е селекция от талантливи средняци (Тиаго, Мейрелеш и Алмейда) и един Роналдо, който така и не сполучи на това световно. Накрая от безсилие и съзнание, че си тръгват, потърсиха саморазправа. Едва ли губят от харизматичното си покритие на можещ отбор, просто е нужно да се легитимират с някакво отличие. Тогава пак ще им бъда фен...

За първи път дузпи. И вторият ми любим азиатски отбор отпадна, макар и със самурайска чест. Сепукото беше ударът в гредата. Гредите са колоните на чистилището във футбола. Трезеге знае най-добре това. Още веднъж наивно се замислям как копнежът по златото, артроскопиите, вестникарският патос, проблемите с режима, потта във фитнеса на тренировъчната база – всички те отиват по дяволите заради някакъв си кол. Май и това беше футболът. Преди да се стигне дотам, 2 часа се ходеше по мъките. Статичните положения бяха най-извънредното, което в един момент съвсем в реда на нещата стана най-нормалното нещо. Топката вероятно плачеше от безкрайните безконечни центрирания, двата отбора умираха от страх да предприемат по-сериозни рискове. По-атрактивни бяха треньорските реакции край тъчлинията, победителят след края на мача се разплака като голямо дете, другият хвърли оставка. Неслучайно режисьорите постоянно влагаха свежи нотки в скуката с близки планове на запалянковците, които веднъж видяли се на огромните видеостени, започваха да се радват насила на мача. Оформилия се четвъртфинал ще е двубой между изтънченото начало и прагматичния стил. Испания ще бие.

29 юни

В осминафиналите отборите решиха да вкарват голове повечко пъти. В групите това беше популярното оплакване на людете, които взимат футбола за цирк – непрестанно трябва да се случва нещо възхитително. Може би на тази фаза останаха тимовете, които смело и безстрашно се юркат напред и търсят да докоснат с топка мрежата. Холандия си взе безаварийно мача. „Лалетата” са приятни за консумация като оранжада в стъклена бутилка. В основното с приятел в голямото междучасие изтичвахме до близката бакалия и поръчвахме голяма стъклена оранжада за 15 стотинки. Газирахме от лакомия детските си стомаси до втория звънец и се завръщахме в даскало. Мачът отначало заприлича на предсезонна контрола, вечерен спаринг след изтощителни двуразови тренировки през деня – придвижването беше мудно, бековете не бързаха да хвърлят тъчовете, топките бавно и без желание се връщаха от децата встрани. После обаче Робен гръмна – левият му крак е като дясната ръка на Мария Гроздева. Всеки път до съвършенство един и същ модел: поема я на тъча, влиза навътре, рязко сменя посоката за удар с удобния крак, стреля през куп играчи, вратарят се чуди дали да се метне в близкия или в далечния ъгъл, гол. Словаците два пъти се вклиниха между сърцата на двамата централни защитници на Холандия, но не вкараха. Да успокоим бесния Шкъртел – формацията си тръгва с пет пъти повече попадения от Франция.

„Селесао” видимо се е увлякъл по идеята за африканска титла. Без да са бляскави, вкараха 3 (словом: три). Допадат ми коментарите, че Кака не е във върхова форма, че лесно бъркал топки и това логично избило в червения му картон. Момчето снощи пак реши мача с кратък пас за 2:0. Двамата с Фабиано вече втори път си пускат кълбото отблизо, все едно си подават двулитрово шише с бира. Мачът изглеждаше що-годе равностоен, преди да свърши в рамките на три минути, в които бразилците спряха стрелките. Чили пак беше отворен и наивен отбор, не игра зле, но рано разбра, че така или иначе сдава мача. На това световно станах фен на Биелса. Непрекъснато стоеше далеч от другите на пейката, седнал ниско на някакво трупче, очилата му придаваха вид на луд професор, снощи като аржентинец болезнено преживяваше разгрома, но не се отказа да напада. В крайна сметка е приближил до отбор чилийската селекция. Искреният привърженик на играта безутешно лее сълзи при мисълта, че някой измежду Бразилия и Холандия няма да е сред последните четири.

Продължавам да държа на азиатската сила и в този смисъл залагам на Япония срещу Парагвай. Много им става на южноамериканците, ако пласират легално четвърти отбор на четвъртфиналите – това е полусветовна доминация. Съвсем малко за този мач, понеже така или иначе ще се гледа с периферното зрение, докато се осведомяваме за двубоя на Цвети Пиронкова, разсъждаваме гласно за фаворита довечера и учим за изпит.

Наистина ми е трудо да посоча фаворит и да избера за себе си отбор, за който ще съжалявам после при отпадането му. Португалия вика в мен сантимент от почти спечелени големи първенства, на които неизменно съм държал за тях. Испания е до голяма степен Барселона, която имам за еталон. Избирам вторите понеже са една идея по-футболни, докарват ме до делириум, когато държат топката повече от час и бродират по терена. Освен това антипатичният Роналдо не е техен, а и по-рано казах за срамния погром, който португалците нанесоха на малките севернокорейци. Някак ми подъхта на стойностен двубой, който ще продължи дълго – едно представление от точни пасове с епилог удари от 11 метра. Телефонно събирам група съмишленици, търсим бар, за да опрем ръцете си и плазма, която да обедини вижданията ни.

28 юни

Кратко, пристрастно, като ранен звяр... За всички е ясно, че мачът ставаше друг, ако голлинията значеше нещо за странния страничен съдия. После лактите в ребрата на Пиърс щяха да са от щастие, а не от безсилна ярост. Разбира се че съм заслепен до костите на мозъка в съпорта за Англия, но това е част от играта. Няма обективни коментари, няма неутрални журналисти, няма фифти-фифти – всичко е до сърдечния орган. Фък офф на препратките към миналото и Хърст, Острова плаче днес и се зъби на астигматизма на оня с флагчето и жичката. Иначе: защитата на „Трите лъва” са подмокрени котенца, които Клозе дъвче стръвно; Ъпсън, и с гола си, е за средняците в Премиършип, които имали традиции и вярна публика; Лампард и Тери са неузнаваеми; Джерард е слаб вечен мой любимец; Рууни не е Рууни, не е и Меси със сигурност вече... Дон Фабио не значи световна титла, нека треньор е някой местен рицар на печалния образ, който ще подхожда на несвършващите несполуки на този романтичен отбор. Преди време се говореше, че Германия не разполага с малки, талнтливи деца. А тези тримата юнаци, които спечелиха мача, откъде се взеха? Вярно Кедира, Боатенг и Йозил не се припознават като немци в истинския смисъл на думата, но влачат успехите със себе си още от отличията в юношите. Особено този с изцъкления, жаден поглед Йозил, който е дори фин артист и импровизатор. Странно, но Германия не подразни със съдийската привилегия, която получи. И да, Кайзер Франц, ти печелиш.

Късния мач си струваше, но аз почти не го зяпах. Най-очакваното се случи – съдиите пак сбъркаха, Лео най-сетне вкара, а Тевес откачи. А и Мексико отпадна. Тупалката за 3:0 може да е дело само на такъв екземпляр – с грозна мутра, със зъби през един, с белези от нож по врата. Такива голове извикват словестни конструкции, които пред „гола” слагат „ебати”. Диего вече го болят ръцете да прегръща бащински своите след попадение и нежно да им нашепва окуражителни думи. Аржентина санкционира пореден тим и се стяга за германците. Сърдечно чао на мексиканците, които вече подготвят следвашия си осминафинал. Сякаш Ицо ги закле през 94г., когато с рамката на вратата счупи и рахата им за години напред.

Знакът на Холандия – Словакия лесно се изрича. Мачът е ясен като Ясен Петров. Словаците вече са герои в очите на собствената си нация и нямат силици за повече. Но по-значителното е, че отсреща имат за съперник отбор, който не се хаби излишно. Холандците до момента се движат равномерно и безгрешно, все едно са способни биатлонисти. Тоталният футбол от 70-те днес е радикална комбинация от оранжеви майстори – Снайдер, Робен, Ван Бомел и другите. Нямам съмнение как ще завърши този мач, както нямам и пари в момента.

За Бразилия и Чили ми се върти в главата един техен осминафинал във Франция (задравей!) през 98г. Тогава съм с оцапана бяла тениска и къси гащи с дълбоки джобове, тъкмо съм се прибрал от ритане на двора и си мокря ръкавите с усилната ми детска пот.На телевизора са Салас и Саморано, Роналдо в могъща стихия, Денилсон прескача топката безброй пъти, „селесао” бие 4:1. Тая вечер ще е същото, само че Кака се връща след наказание, а аз не съм стъпвал на двора в селската къша, откогато там, поради неритане, започна да избуява висока, непристъпна трева.

27 юни

Посредствен съм в догадките си. Компромисно познах мач от два, а другия оклепах. Раздразнителен съм, когато поръчвам още една бира след фиаското на Корея, но по-късно спонтанно измествам масата с рязко ставане след гола на Гиян. Така е в живота: когато наливната е богато в наличност - няма цаца; когато момичето е симпатично – има си гадже. Няма пълно щастие.

В заведението сме само непознати мъже – по един на маса. Тук не се говори, гледа се мълчаливо, отпива се на равни интервали. Девойката зад бара излиза и забърсва масите, подрежда столовете. Толкоз. Това е ритуал. Уругвай открива след нечовешки гаф на корейския вратар. Момчето със жълтата фланелка заслужава як пердах от своите. Защото после е трудно за тях. Кефят ме „урусите” – красиво играят грозен футбол. След 1:0 ключето и айде иди им вкарай. Сякаш някое дебело дете е наредило оловни войници пред вратата, корейците мъчно пробиват защитния небесносин хоризонт. Когато после все пак изравняват и даже коментаторите говорят за психологическо предимство, тоя Суарес от Аякс върти невъзможна топка, която палаво плясва гредата и в миг на върховен екстаз се оплита в прелъстената мрежа. Форлан не е сам в моженето си в тоя иначе безличен отбор. Уругвай обаче издухва прахта от старите албуми на две световни титли и гради въздушни кули за трета. Нека ги оставим да мечтаят... Южна Корея се прибира при сестра ми. Ще я питам за отзивите в тяхната преса и ще препоръчам информацията на Адрей Демирев.

Хвала на това момче Боатенг, който вкара първия за Гана – нали е съшият, който извади Балак от световното, но по-важно - предпочете африканския тим пред бундестима, където е брат му. Нищо чудно да се окаже извънредно точен избор на селекция, която ще стигне по далеч в първенството. Иначе аз имам и друг любимец от ганайците. Крилцето-бек Инкоом, който е само на двайсет. Помня го още от Лига Европа и Базел. Данчо Минев се върна в първи клас на първия чин след неговите набези. Предполагам скоро ще избира емблемата на някой европейски колос. А голът на Асамоа Гиян в продължението е сладък като турски локум – тогава непознатите мъже – маргинали и интроверти – сълзят очи, разливат пяна от чашите и се подиграват на семейство Брадли, че са плешиви. Айде всички американци обратно с колите и пуканките на НБА. Да живее наша Гана!

Мачът на мачовете е твърде рано днес. Прилича му тъмно небе и усещане за паметна нощ. Дни наред се припомнят стари битки, нищят се традиции, статистиката е по важна от титулярите. Майната им на специалистите! Головете се вкарват от живи хора, двубоите се печелят днес, а не преди години. Тоя мач няма да го играя, ясно е че викам за англичаните. Дузпите не са мамеща перспектива, Психо на пейката изтръпва от тази мисъл, както и всички фенове (думата тук е баш на място) на албионците. Йоги Льов май ще хвърля контузените Швайнщайгер и Какау, за да удължи времето преди неизбежно да хвърли оставка. Германия няма потенциала на Англия, колкото и да се занася Бекенбауер. Вярно, „Трите лъва” не приличат на себе си, но Дон Фабио този път ще застави великаните Джерард, Рууни, Лампард и Тери да „събуят корите” и да поиграят печелившо, което значи и за окото. Кайзерът неловко ще намества очила в коментарното студио след края на мача.

Националният отбор на Мексико съществува, само за да стига до осминафинал през четири години. Нищо повече. Силно ги вълнува мексиканците какво е чувството да си четвъртфиналист, но така и не разбират гроздето сладко ли е, кисело ли е... В световната ранглиста трябва да им се запази с удобни кресла шестнайстото място – през четири лета така или иначе го реабилитират: 1994, 1998, 2002, 2006, а и да си го кажем, и сега през 2010г. Сами са си виновни – хубаво биха Франция, но да си бяха взели и последния мач с Уругвай, за да дишат дълбоко срещу Корея, а не сега да се гледат мрачно преди Аржентина. Сигурно подразбират и вътрешно са се примирили – няма как да стане. Марадона властно слага втори часовник, а Меси вече го сърби най-накрая да вкара. Горките амигос... Ако ли сбъркам, нека почернея като Хорхе Кампос и всичките ми дрехи да са като неговия екип.

26 юни

В късния следобед уморената ми крачка намери удобно седалище за футболни моменти и каприза на Бразилия - Португалия. Настаних се между другото в едно кафенце с външни маси на любимата „Шипка”, бяха изкарали просторен телевизионен приемник и бяха намалили почти докрай звука – песен... От „Докторската” пресичаха звуците на малка импровизирана музикална проява, а понеже не бях ял нищо цял ден, двете бири разнообразиха неинтересния мач. Всъщност интересен – бразилците от Южна Америка и тези от Европа съвсем небразилски се заритаха от първата минута, джобчето на съдията се оказа тясно за всичките показани картони, нулите показаха, че това са отбори като всички останали. Може би топката „Джабулани” отново не се е харесала, ударите на Роналдо хвърчаха високо, пасовете не бяха филигранни, финтовете отсъстваха, Фабиано не вкара. Но пък вратарите, уж най-големите критици на кълбото, този път се справиха безупречно с него. Макар че точните удари бяха кът. Както и да е, всичко е точно – и двата отбора се класират. Привидно най-непредвидимата група се разигра най-правдоподобно. Въпреки убедителната победа с 3:0 Брегът на слоновата кост остана трети. Все високи, атлетични момчета, част от европейски колоси, но като национална селекция издишат като спукана от ярост „Джабулани”. Светът казва сбогом на севернокорейците, които спечелиха симпатии с най-чаровното последно място в историята.
Сладка е реабилитацията, когато човек най-накрая познае някакво развитие на нещата. Испания си взе трите точки, без да държи свойски топката от началото до края. Два пъти пламнаха вечните огънчета Вийя и Иниеста. Сега доволно ще потриваме ръце и ще се чудим коя страна да заемем в иберийския осминафинал, който привлича със свежите артисти и средиземноморорския дъх. Дано мачът е деветдесетминутно обяснение в любов към изстрадалата топка. Харесвам чилийците, защото напълно се вписват в южноамериканския стил и маниери, които без малко да им навредят решително. Луди латиноглави са, почти си прецакаха класирането. Клокочещата кръв и буйният, невъздържан гняв им докараха всичкото – ранните картони тъкмо на онези двама, за които предварително се знаеше, че са застрашени от наказание, после скоропостижното изгонване на единия (макар и да не беше виновен) и разбира се маниакалното изстъпление на вратаря-капитан. Кофти, че срещат Бразилия, заслужаваха смело шествие до полуфинала. Знаех си за Швейцария. Когато след победата на старта над Испания правителството отпусна почивен ден на хората да се нарадват, никой не подозираше, че след третия кръг почивката на футболистите преди събирането им по клубове безвъзвратно ще се удължи. Толкова им е трудно да вкарват голове, колкото е зор на тях да им вкарат. Затова ето ти още едно 0:0. Хондурас с нашепване напомни, че все пак е на световно. Май никой не го чу.
Груповите изпълнения секнаха по план. Изиграха се 48 мача. Обобщенията и статическото вглеждане оставям на колегите Пайташев и Демирев. Накратко: Италия сдаде титлата, Доменек сдаде Франция; Англия, Германия, Португалия и Испания работливо се класираха; Аржентина, Холандия и Бразилия бяха безотказни машини. Още ме е яд за Словения и Сърбия. Привлекателни лузъри са домакините от Южна Африка, Нова Зеландия, Алжир, Австралия и Кот Д’Ивоар. Вече се усмихнахме впетатлени на Северна Корея. Останалите са повече или по-малко пълнеж, без който не минава никое световно.
Някои от заслужилите осминафиналисти останаха неназовани по-горе. Поглед изобщо към шестнайсетте. Световното затова е световно, понеже е футболна среща на цели континенти. Европа го закъса. Шестте тима оформиха помежду си три елиминационни двойки – перлите Германия – Англия, Португалия – Испания, както и обикновения мач Холандия - Словакия (ето го традиционният новак в тази фаза). На футболния терен Западът частично ще се самоизяде. Южна Америка пласира всичките си пет бойци и заради това наперено претендира, че така оправдава старинната си претенция за континентален властелин на Играта. Дори съжалява, че ще противопостави две свои чеда – легендарният ас Бразилия и нахъсаното Чили. Азия и Северна Америка в реда на нещата пращат на война проверените си биткаджии – съответно Южна Корея/ Япония и САЩ/ Мексико. Гана е едничкото африканско парченце в осминафиналния пъзел. Това са шестнайсетте най-добри.
Първи са Уругвай и Южна Корея. Предпочитанията ми директно отлитат при вторите. Вече казах за връзката ми с тази страна през житейския път на сестра ми. Освен това харесвам азиатското четене на футбола – как го разбират и как го практикуват. Апропо, харесвам и Япония, но затова в следващите дни. Дисциплинта до откат, гоненето до тъч и аутлиния не е всичко, има някава съкровена отдаденост на стремежа към победа. За тях всеки мач е един и същ – трябва да се положат сърцата на терена, за да се победи. Това страшно ме кефи. Уругвай също е позитивен герой по свой начин – заради Форлан, заради небесносините екипи на мечтатели, заради историята. Но прогнозата ми е самонадеяно хвърлена: Южна Корея на четвъртфинал.
Имам някакъв пресантимант за късния осминафинал. Даже ще го претворя на практика и на фиш в Еврофутбол. Мисля си, че мачът е X. Сетне продължения и дузпи и в крайна сметка радост за Гана, които мрат да са четвъртфиналисти като Камерун и Сенегал преди. Време е САЩ да отпадне, преди да си повярва съвсем. Чувам, че Боб Брадли говори нещо за титлата. Не са лош отбор, харесва ми юначагата-таран Алтидор, но ме дразни прегматичната им национална програма – в момента в Щатите се хвърлят средства и се полагат неимоверни усилия да се популяризира сокъра и да се стимулира развитието му. Опитите са да се отнеме част от фенската маса на неизбежните баскетбол, хокей, бейзбол и американски футбол. Повръща ми се от иначе разбираемите им пориви и тук да са империя и да определят световния дневен ред. Май са си поставили за цел до 2022 да са световни шампиони. Бедните сиромаси от Гана са друга бира. Съчувствам им две поредни купи на африканските нации, когато мааалко не им достигна (на първата бяха домакини, на втората паднаха на финала). В допълнение се справят без звездите си – Есиен, който е в топ 10 на най-добрите играчи в света, е контузен, капитанът Апиа прохожда след дълго отсъствие, лошото момче Мунтари е изваден от състава. А и е готина идеята за отбора, който с две отбелязани дузпи и четири точки в групата се промъква надалече във фазата на елиминациите.

25 юни

Хубавото на това да сбъркаш е последващата привилегия да си признаеш чистосърдечно грешката – много искрено, много човешко, много засрамено. А бе конфузия... Още със ставането си днес, със сънени и още невярващи на репортажите очи, казвам тракащо на клавиатурата, че сгафих генерално в последните прогнози. Този блог е ненадежден пророк за световното. Този блог е купчина мои впечатления и заблуди. Този блог е свидетелство, че интернет е като истинския живот – и на двете места се прокрадват неверни предположения за предстоящи истини.

„Скуадрата” вярно изпита за сетен път кански мъки, но не излезе от групата. Този път не сполучи и до болка познатата схема с трудното започване, преди да се набере победно самочувствие и вкрая финишът да е окичен с медал. Италия така и не го започна това световно. Остана си на кота „Защита на титлата” и само нервно побутваше искрящия бадж „Действащ световен шампион. На терена нищичко. „Адзурите” са като „Старата госпожа” последния сезон – скъсаха се да се спъват в дългата си демоде провлачена пола и да падат болезнено с обелен нос. Приличат и на възрастната дама от „Том и Джери”, чието лице никога не виждаме – с нея се гавриха и котките (Нова Зеландия) и мишките (Словакия). Изчерпани, омаломощени играчи в синьо, които дори не могат да вдигнат самолета, камо ли да си раздадат два пъти топката. Световният шампион не е детрониран, а е атрофирал. Зашо по дяволите до последно им се доверявах... Не сработи и кьорфишекът с купените словаци. Айде малко за тях. Ами наистина два мача ги нямаше никакви. Сега обаче гръмнаха запомнящо се. Извинения и поздрави. Апропо, още тъжа за Радо Забавник, който беше най-добрият чуждестранен защитник, подвизавал се някога у нас. Вчера пак го търся на десния бек, а той смело попълнил дупка отляво, в ЦСКА се налагаше да оправя вересиите на Гай и в центъра на отбраната. Е, така или иначе Словакия е дотук. Грешка няма – отпадането им от „лалетата” е гаранция-франция (Франция не е добър гарант!). Дано само не сгреша пак... В другия мач нищо интересно – Парагвай така или иначе е най-добрият отбор в групата, а Нова Зеландия успя да не загуби мач и се изсмя в лицето на „жабарите”.

Азия настъпва все по-агресивно. След Корея и Япония движи напред. Кейсуке Хонда, макар и без самурайски меч, скършва кръстове и посича с финтове разни палави скандинавци наляво и надясно. Очаквах убедителната победа на японците, нарочих ги за герои още след Камерун. Дания е малка хапка, леко костелива с кадърните, но приключили старци като Томасон, Ромедал, Йоргенсен и другите. Холндия мачка оранжево наред, завърналият се Робен страховито налива още класа в единайсеторката. Африканските лъвове подвиха опашки и се разотиват – сигурно ще готвят бенефис на Джереми и ще се чудят кого да подкрепят в разразилия се спор Ето’о – Роже Мила. Жалко за Пол Льо Гуен.

Днес следобед е инкрустираният в програмата на групите диаманд Бразилия – Португалия. Така или иначе и двата отбора са вън от клетката на група G. Остава да решат кой ще е първи и кой втори. Ще го направят с мисъл за Испания, макар и да има вяриант тя изобщо да не съществува от утре на първенството. Оттатък Кот Д’Ивоар ще гони головия рекорд на португалците и ще разчита на победа на „селесао”. Нека всички подкрепим величавите севернокорейци в този мач!

Испания ще бие Чили и ще се промъкне за дерби на осминафинала. Това следва да се случи в интерес на пиетета към футболната игра. Швейцария трябва да вкара доста на Хондурас за всеки случай, а съперникът ни в еврокфалификациите просто не е такъв голов отбор. Хондурас от своя страна е само притурка към тази група и към цялото първенство. Прогноза: Испания, Чили, Швейцария...

24 юни

Осминафинален кеф на хоризонта! Европейски сблъсък на световното! Битка между заклинатели на футболната игра! Мачът ще е !(удивителен). Кайзер Франц прехапва устни и се пита не прекали ли с критиките. Капело е наясно, че така не става. Англия продължи, но не убеди, както би казал някой измежду вещите корифеи Демирев или Пайташев. Дефо зачеркна Хески от състава оттук нататък. Два гола в три мача стигат. Странно чувство вкрая, когато виждаш играчи на Англия да се дупят спасително на флагчето за корнер срещу някакви бойни балканци (ама те се сърдят, ако ги наречеш така). Искрено жалко за Словения, но пък главите са им толкова високо вдигнати, че скоро ще ги заболят вратовете. Впрочем Новакович май беше най-зле от тях, постоянно ръкомахаше, искаше по-удобни топки, малко в стила на Бербатов. Преди две години не брояхме резонни победи срещу тях в кфалификации, сега ако играем с тях, не биха ни преброили за живи. Словенците чакаха в центъра на терена и задъхани, без участие, стискаха ръце и разменяха фланелки с незнайно защо извънредно щастливите англичани, когато САЩ вкара на другия стадион. Първа драма в последната минута на това световно. М’Боли този път не я прибра на топло в обятията си и нахъсаният, с визия на гимназиален отличник, който поздравява с „Клас стани...”, Донован я заби в сака като бургия в краве масло. Една малка двумилионна нация поплаква гордо, докато гадната империя пак се вреди (Щатите са интересен и любопитен отбор). Алжир се задоволи да бъде нелош тим, без да вкара ни веднъж. Подразниха, че не скочиха да бият и не подгониха малката теория за излизане от групата. Безстрашният им страж сега ще се завърне на „Овча Купел”, където козирката не пази никого от дъжда, ще бъде поздравен от новия Кокал и ще чака по-добри дни в друг отбор.
Какво по дяволите им стана на сърбите? Удивителните тук стават въпросителни. Как може да надбориш Германия, а да се дадеш на жълто-зелени кенгура? Защо не взимаш това, което ти се полага – осминафинал? За какво си дошъл – да избухнеш веднъж и после да се скатаваш все едно не си избухнал, а си пръднал? Цялата им идея за това световно е под ? (въпрос). По същото време маншафтът беше леко в цайтнот. Кофти е – знаеш, че трябва да биеш, но си наясно, че в такъв случай идва Англия. Малката вратичка с планиран хикс обаче е рискова и тъкмо тогава чистокръвният ариец Месут Йозил излиза на сцената със спасителен гол. Ето го и стегнатият Йоги Льов – радостен, но с едно наум. Гана пък с две дузпи е напред, размина и „Трите лъва” – направо песен. Второ поредно световно ганайците са отсраменото чернокожо момче сред по-способните бели и жълти.
Какво реди програмата като мачове днес. Италия все пак бие накрая и излиза от групата след кански мъки. Словакия също има шанс, но той само се пише в превютата. Нова Зеландия не разполага с осминафинален потенциал, макар два пъти да се хареса на света. Парагвай е логичният победител в групата. По-късно Холандия вероятно ще са вторият отбор с пълен актив и единственият, който ще детронира световният шампион на осминафинал, а Камерун ще се любува на рекламата с легендата Роже Мила вкъщи след нулево първенство. Япония и Дания излизат в директен мач за второто място, хиксът праща нататък азиатците, но те имат сили и Хонда направо да си вземат целия мач.

23 юни

Научих го тъкмо навреме, преди последните „на живот и смърт/ всичко или нищо/ сега или никога” мачове в групите. Проясниха ми, че при равни точки решаващ фактор е головата разлика. Така било винаги, макар че аз имам спомен за някакъв пробив в системата я на голямо първенство, я в евротурнирите, когато се гледаше, убеден съм, директният мач. Сега възприятията и вътрешните ми сигнали за съотношение и развой сред четирите по групи тактично се видоизменят. Всъшност, колосална несправедливост, по моему, не са изпипани нещата. Едничкият мач срещу уж равностойния противник е първото мерило – наборил ли си го, захапал ли си го, пуснал ли си му кръв, надделял ли си лице в лице с него, па макар и с половин гол, правото е на твоя страна. Така е най-мъжко!

Кукуригуто на петлите накрая прозвуча погребално. Отборът изглежда тотално изчерпан. Нацията е настръхнала срещу Доменек, но явно проблемите са по-дълбоки. Мъката е в бойкотота на Анелка, Евра и другите, в капитанската лента на някой си Диара. В безумната жълта брада на Сисе, в уморените крака на Рибери. Мъката на това световно се казва Франция. Тиери Анри тъжно доиграваше последните минути, след като преди половин година взриви „Стад дьо франс” с похват от арсенала на Матей Казийски и другите герои на Пранди. Хубаво за домакините, че накрая се зарадваха истински с престижна победа. Симпатичните им фенове криво-ляво усмихнаха бели зъби и оставиха най-сетне щастлива слюнка по вувузеите. Те го заслужават. Уругвай продължава да мечтае небесносинитите хоризонти на световната купа, дори с усилие и пот в последния мач извоюва преодолим съперник за осминафиналите. Хавие Агире ще се върти нервно нощем в леглото с невъзможни планове как да излъже Аржентина и най-накрая Мексико да прескочи крепостта на осминафиналите.

Съвсем в реда на нещата се разви и „късната” група. Просто няма как Гърция да бие „гаучосите”, при положение че сама избира да разположи само един Самарас в атака, който хич не е лош футболист, но наистина е самотен в атака като лъв в зоологическа градина. Останалото е бетон и почит към Крал Ото. Но пък и с това съседите са ок – вкараха първи голове на световно, всеха един мач... Аржентина не мигна от никакви нотки на колебание вече трети мач, а Меси вдига цената на трети вратар поред. Радвам се за корейците, все пак сестра ми живее там вече няколко години. От споделеното с нея присъствие в скайп знам, че по улиците на Сеул се пее „теа минкук” (Южна Корея!) нон стоп и еуфорията е неописуема. Дори съм на мнение, че ще подхлъзнат и „урусите”. За Нигерия остана нелошата привилегия на бързата забрава – да не направиш абсолютно никакво впечатление и заради това слабостите ти да са незабележими

Убеден съм, че Англия ще излезе от групата. Това мнение е и заради симпатия, и заради чисто футболни стойности. Нямам идея как отбор с такива играчи ще напусне Африка още тази вечер. Време е да му отпуснат края и безпроблемно да вкарат няколко гола на Словения, която също харесвам. За жалост обаче Миливое Новакович и компания май ще се приберат поощрени вкъщи, понеже Щатите са фаворит в другия мач, а и тежи онази малоумна съдийска гавра от равенството 2:2, която ги лиши от победата и направи доста хора расисти в потентните им претенции към малийския рефер. Друг е въпросът дали Алжир с Райс М’Боли може да повтори изявите си от двубоя с „трите лъва” и да пообърка нечии сметки.

В група D се стискат палци за сърбите, които ще бият „кенгурата”. Дано само някой не вдигне пак ръчичка като в първи клас, точно когато не трябва. По-сложно е за „бундестима”, който трябва да побеждава, за да е сигурен осминафиналист. Насреща обаче са дузпаджиите от Гана и „11 метровият човек” Гиян. Един или два хикса в мачовете значи поглед към бройката голове. И тук са възможни всякакви конфигурации. Прогноза: Германия първа, Сърбия втора, Гана аут. А как изглеждат тези възможни осминафинали: балканско вадене на ножове на Сърбия – Словения и Свръхмач Англия – Германия (за да си ги премерят най-накрая Капело и Бекембауер).

22 юни

Винаги съм харесвал Португалия. Заради особеното червено в екипите, сантименталния стил, въздишките по футбола, артистите – Байа, Коуто, Серджо Консейсао, Маниш, Нуно Гомеш, Шимао... Но днешните португалски герои наистина прекалиха с това 7:0. Защо по дяволите не спряха един път заинаги да хлъзгат мокрите топки в нещастната врата на симпатичните корейци? Кому беше нужно това? Три-четири им вършеха работа, айде пет, но не повече. Ако е истина, че това е бил първият мач на националния отбор, предаван пряко в Северна корея, то същото безмилостно вкарване е било и най-тъжното телевизионно събитие в страната. Ако пък е вярно, че състезатели от разширения състав наистина липсват, сега какво ги чака? Мъмрене, низвергване, терор? Интересно е дали Ким-Чен-Ир възприема разгромната загуба като нанесен удар от бесните капиталисти върху чистата му комунистическа идея, чийто флагман е и представителния тим. Интересно, само дано да не е и жизненоважно... Иначе корейците отново се представиха на ниво поне до почивката - няколко профучали шута, яко гонене в зашита, дори поразсърдиха с твърди влизания принцесата Роналдо. За последния ми е думата. Има нещо сбъркано. Личи си, че не е отборен човек. Прекрасни пасове, нестандартни идеи, нови финтове... Но не го видях да се зарадва заедно с другите на купчинката нито веднъж от цели седем пъти, със сигурност мърмори и се дразни от несръчните действия и несъвършенствата на съотборниците си. Дава вид, че е на терена сам за себе си. Гениален и самичък на някакъв самотен пиедестал. Така не се става истински Голям.

В тази група головете, уж малко на това световно, всъщност се оказаха толкова много, че почти предрешиха спора преди последните срещи. Слоновете на Африка трябва да постъпят още по-нехуманно и нефеърплей с корейците. Няма как да стане, освен всичко им липсва и класа.

Видя се, че Швейцария изпитва трудности, когато трябва да води мача, а не само да се защитава и да лъже съперника. Червеният картон отдавна не е оправдание във футбола. Оправдание може да е голът от засада на Чили. Латиноамериканците отново впечатлиха – играха пестеливо, стръвно, като подразнени оси. Упоритостта им ме изумява. По план, някак между другото, си взеха двата мача и сега са спокойни преди Испания. Бият с по един на нула, без да се стесняват от практичността си.

Три гола от ранния мач трябваше да отидат във вратата на Хондурас. Те не са толкова готини като Северна Корея. А и бяха рутинно ликвидирани от „фуриите”. Испания също се замисля за фактора „голова разлика”, но съм убеден че ще прескочи групата, нищо чудно като първи отбор. Накрая може да се окаже, че победа на старта над фаворита за титлата не стига за класиране на осминафинал. А и тогава ще играят сметките да се избегне я Бразилия, я Португалия. Тия двете си го мислят същото за иберийците. Запознайте се с футбола от 2010г...

Днес старт на последните битки, които носят жизнени точици в активите. После който събрал-събрал, другите аут.

От зората на памтивека, знам, последните мачове са по едно и също време. Но ето и днес съжалявам ,че нямам покупателната способност да си осигуря огроооомна плазма, която да разделя на две, и търся начини да постигна малък технологичен триумф, своеобразна екранна доминация – включени под пара телевизор и лаптоп.

В група „А” Южна Африка и Франция ще преследват химери. Домакините ще сменят отбора, петлите последно бойкотираха тренировка, Евра се би с треньор, при тях е като при нас – нищо не е наред. Дано поне ЮАР победи, за да се зарадват искрено колоритните му фенове и от шастие да глътнат вувузелите (та да се спре, че вече не се трае). В другата среща Уругвай и Мексико могат хитро и находчиво, досущ като нелегален имигрант, да врътнат един очакван хикс, както си му е редът и както впрочем се е случвало и преди. Справка: направиха го и уж педантичните, северни шведи и датчани на Евро 2004. Но равенството всъщност облагодетелства Уругвай, който е с по-добра голова разлика. Ето аргумент за Мехико да скочи на всяка цена – ще посмее ли отново да се изправи срещу могъщите гаучоси на осминафинал както през 2006г.

Във втора група може да се получи занимателна като детска играчка въртележка. Ако резервите на Марадона пребият и гърците, а суперорлите, макар и вече с подрязани криле, се справят някак с Южна Корея, то три отбора ще са с по три точки и пак головете, малко или много, ще решат кой кого. Прогноза: азиатската машинка с 11 чарка в пълна изправност излиза от групата като танк от полесражение.

12 юни

Децата на Африка пускат струя въздух във вувузелите, тук ще се крещи „ладооома”(гол!), джабулани (топката) в краката на майсторите търкаля погледите по себе си. Почваме ли? Гледам любопитно двамата капитани, чакат нервно да се хвърли монетата от Узбекистанския рефер (от Узбекистан!) – южноамериканецът Мокоена с поразителна физика на герой от „Първична сила” и мексиканският дребосък Торадо, който е събра опита на минали битки на мястото на косата си.

Мачът на откриването винаги е белязан с особена празничност. Кадрите на масовото посещение, емоциите, настръхнали в готовност, моментите до старта влизат в стаята ми през екрана. Оттук насетне цял месец ще се озъртаме за изнесени навън плазми, намалена бира и избягали приятели, които не се вълнуват от световното. Помня Франция’98. Тогава за първи път, бях едва на 10, седнах решително пред телевизора, гушнал нова топка. Спрях да се храня, спрях да искам от мама пари за закуска, спрях да ходя дори на тренировки. През деня разигравах пред блока развоя на предстоящите мачове. Сега го разигравам в разните букмейкърски къщи.
Странна работа е деветдесетминутния футбол. Мексико смачка домакините през първата част, но малко след началото на втората пусна гол. После пък Бафана Бафана разтича смъртоносни контри, но Рафа Маркес изравни. Второто полувреме беше лудо като бой със снежни топи – страстни атаки, разградени халфови линии, през които лесно се стига до „огнената” зона пред вратите, твърди единоборства с физиономии на болка.
Поглед към героите: голмайсторът за домакините Чавалала е интересен като името си. Прическата вика в съзнанието ми асоциация с визията на пришълеца, голът му в известен смисъл наистина беше извънземен – нападение с бърза размяна на пасове, достойно за футболните антологии, и някак на шега „пръскачка”, както казваше баща ми, в обратния ъгъл. Тези удари обикновено докарват стеснение по лицето на нападателите, но не и сега. Кой каза, че Роналдиньо не е на световното? Тук е, просто се казва Джовани дос Сантос и играе за Мексико. Смайваща прилика (двамата бяха съотборници в Барса) – същите футболни маниери, флирт с кълбото, артистичност, скоростен дрибъл. Дори и на външен вид го докарва, но изостава с усмивките, понеже няма зъбите на бразилеца.
В късния мач нулева скука, но никой не се отегчава. Напротив, зареден с огромно желание в следващите дни отново и отново да заставам пред приемника, сега в началото знам, че обичам футбола точно такъв – зрял, тактически, планиран, муден. Тепърва има харман да се разочаровам, но още е рано наистина. Франция може всичко – да отпадне без слава и без срам след два мача или да вдигне титлата. Уругвай е пресметлив и непривлекателен като вдовица, която пазарува – нищо чудно да излезе от групата.
Ден първи приключва. Само два мача. От утре цял едни в повече. Страхотно е.