11 юли

Малкият финал сякаш винаги е бил извън официалната програма. Има си някакъв свой малък живот и история, никога не променя общата картина и не разваля впечатленията за даден отбор. Слава Богу, иначе през 94-та я закъсвахме яко с онова 0:4 от Швеция, за което сега никой не се сеща. Ако ФИФА държи на още едно кърваво и красиво зрелище, нека каже, че ще дава брозови медали само на победителя в този мач. Но айде двубоят да остане в този си захаросан и утешителен вид на скромна прелюдия към Големия мач. Уругвай се вживя свойски в трети пореден мач-бижу на световното и заслужи всеобща възхита и грандиозно национално посрещане. Приятел пък ми подсказа интересна теза за това как еволюират стойностите във футбола. Преди, третото място се е посрещало като провал в Германия, където само титлата е успех, а всичко останало е еднакво непрестижно. Сега, второ поредно първенство, немците са чакани като герои и нацията е щастлива. Това не е непременно лошо, но е реален маркер за това как немският футболен идеал се нагажда към съвременните условия. Иначе футболистите на бундестима са едни от позитивните герои на световното.

С мъжка компания се преместихме на морето, пребиваваме сред безбройните иностранци в Слънчев бряг. Нея вечер сме в квартирата и авторитетно заменяме простодушната бира с три бутилки марково уиски. Докато нежно го плискаме по загрубелите небца, си задаваме въпроса защо аджеба мачът за 3-4 място никога не е свършвал наравно и ако случайно свърши така, направо дузпи ли следват. Когато три бутили уиски са на масата, такива въпроси наистина си струва да се обсъдят. Но-по важният е защо този идиот Йоги Льов нечовешки и на инат не пуска Клозе в игра, за да може момчето да се превърне във футболистът с най-много голове на световни първенства. Май само Феномена е с един пред него. Отчитаме, че след 4 години Клозе едва ли ще е отново национал (след като сме отчели годинките му) и пиянски псуваме Льов да си яде сополите. Гледаме и мъчната физиономия на самия Клозе, който от мрачна скука също почти си е бръкнал в носа.

Вълненията вече са около финала. В Съни бийч има солиден брой холандци, за това се съди по прострените на терасата знамена, флагчета и фланелки на „лалетата”. Правим планове да хлъзгаме добронамерените и ликуващи холандци да ни черпят след евентуален техен триумф. В себе си знаем, че едва ли ще се стигне до там. Испанци разбира се няма. Само среднощно такси вика с гласовете на четири момчета: „Spain! Spain! Spain!...”. Английският показва, че не са испанци, които си имат прекрасно средиземноморие, за да опрат до нашето черноморие. Просто са младежи, които правилно са се ориентирали в пристрастията си.

Победителят е странно известен, сякаш всички са наясно, че Испания ще е новият световен шампион. Витае убеждението за победа на „фуриите”, понася го я някой черноморски бриз, я насрещен мусон, българско момче ни кани в заведението на работодателя си, за да гледаме „как Холандия ще пада”. Значи испанският прът в чарковете на немската машина е накарал света да коронася моментално „иберийциите” и все пак да признае достойнствата на „лалетата”. А те милите също шепнат в този смисъл – Марвайк признава превъзходството на противника, Кройф почти родоотстъпнически кичи Испания с табелката „фаворит”. Такива ми ти от морската пяна настроения.

Не знам защо едва сега се сещам за защитата на Холандия и изпълнителите в нея. Страхувам се за тях, понеже имам пресантимант, че тая вечер ще сторят някоя необратима глупост. Ето ги накратко. Казах вече за обструкциите си спрямо левия бек де Вел и заместника му Буларуж. Маркирах и чудотворния гол на Бронхорст в полуфинала с уговорката, че Джовани вече е по-скромен на тъча, рядко се включва и оранжевото по него бледнее. В центъра е малко плашещо с тоя хулиган Хейтинга и педанта Матайсен. Първият е с характерно изражение и следващ гаф в джоба, опасността при него винаги е налице, рисков е в шпагатите, позиционирането и изнасянето. Матайсен е успешно неизвестен до този момент, не заслужава лоша дума, но не извиква и суперлативи. В мача срещу Бразилия го смени ветерана Ойер, който е истинско визуално попадение – видът му е на изверг с условна присъда. Нататък Холандия е красива заради цвета и сбора футболисти. Ван Бомел знае кого и как да ритне, за да осуети голова атака. Снайдер е най-добрият на първенството. Робен е като Велизар Димитров – изнервя с паданията си противника и вкарва голове. Кайт е същият от Ливърпул – непохватен, но сърцат до изнемога. Отвън чака чернокожия финт Елиа. Като се знае стилът на Испания, „лалетата” най-вероятно ще приемат играта в своята половина. Успеят ли да са безупречни отзад, да надборят физически грубо съперника и да разтичат гръмки контри, може и да поставят сериозна питанка върху прогнозите и очакванията.

Уморих и отегчих се от себе си да разправям колко нечовешки добри са испанците. Затова нещо персонално. Без значение колко ще играе, Нандо Торес най-накрая ще го бъде. Още едно предчувствие – няма я вече жълтата грива, за да я развее след гол, сега е момченце с къса подстрижка за назидание след нисък успех, но попадението е негово и значи световна титла. Преди време споменах за резервния статут на Фабрегас, който не е никакъв проблем за „фуриите”. Сега си давам сметка, че този тим не изпитва трудности от факта, че голямата звезда е цял форум бледо копие на футболист-голмайстор. Тая селекция в изумителната си цялост не зависи от един или двама. Винаги е на ниво и винаги е фаворит. Всички знаят за титлата, остава играчите да я заработят с усмивка.