Най-способният отбор на Земята стана световен шампион, дори холандците го признаха. Само треньорски гений като Мауриньо може така да изкриви футболните стойности, че да попречи на клубния номер 1 Барселона да вдигне купа. Не и сега, защото в испанския национален отбор потенциалът на Барса резонира убийствено с вярната селекция на само трима, но пък изумителни до смърт, герои на Реал. Треньорският гений този път също е при Испания в лицето и акъла на Дел Боске, а и Жозе отсъства.
Няма такъв финал. Дори „фуриите” по нужда станаха груби и ритаха на месо 120 минути. Алонсо получи бутони в гръдния кош и по чудо оцеля, за да бъде още веднъж великолепен. Хауърд Уеб редуваше отборите с жълти картони, накрая неизбежното се случи и оранжевото се насити до червено, преди да прегрее до синьо в 116-тата.
За миг ми става кофти за „лалетата”. Паднаха болезнено късно, заслужаваха едни дузпи. Очаквано тъкмо Хейтинга не издържа и изпуши в края. Всъщност фалът му беше навреме и на място, но само ненужно удължи напразните холандски надежди. Ван дер Варт сътвори исторически гаф, който вече подмени красивата му жена като акцент за него. Първо покри засадата, а после нагласи като Шави топката за „световния” гол на Иниеста. Претенциите към съдията са в реда на нещата. Много вярна реплика, подхвърлена ми от приятел встрани: „Когато губиш, вършиш глупости”.
Повече за тези, които са на върха. Още не знаят, че са там горе. Сигурно е странно като усещане. А и сълзите пререждат мисълта. После следва посрещане вкъщи, открит автобус, тържества. Знаят ли всъщност що са сторили? Аз искам да съм испанец сега повече от всякога. Друг път всъщност не съм искал. Иниеста е малък футболен бог, който слиза от машината в края (deus ex machina – „бог от машината”) и казва тежката си дума. Това момче със странна физика, сладко личице и смешен глас вече е всепризнат голов гладиатор. Ами другите? Страхотни са всичките – плачещият Икер в обятията на двамата титани Пике и Пуйол, „интелектът” Алонсо помежду моторчетата Шави и Серхио Бускетс. После същите ще се изправят един срещу друг в най-великото футболно дерби. С две думи: те са футболът в момента. И разбира се големите уши на Вийа, които потрепват след поредния гол, симпатичният неудачник Торес, нестихващият по фланга Рамос, в дъното на залата толкова нужните Капдевиля и Сеск. Приказен отбор с несравнимо богатство и на пейката. Дел Боске не поддаде на бремето от Арагонес и свръхочакванията и напомни за себе си, завръщайки се на футболната сцена. Нека се знае, че е единият от двамата верни наставници на „белия балет”, другият вече е на поста. Но няма проблем да продължи и в националния, очевидно чете играта като мъдър, беловлас старец от нашите приказки.
Не виждаме окачването на сребърните медали по клюмналите глави на холандците, мерваме бегло вдигането на титлата, после ни говорят за посещаемостта на сайт. Някъде в тези безрадостни моменти световното хлупва вратата след себе си. И ние пак сме сами и нещастни, без футбол.
Няма такъв финал. Дори „фуриите” по нужда станаха груби и ритаха на месо 120 минути. Алонсо получи бутони в гръдния кош и по чудо оцеля, за да бъде още веднъж великолепен. Хауърд Уеб редуваше отборите с жълти картони, накрая неизбежното се случи и оранжевото се насити до червено, преди да прегрее до синьо в 116-тата.
За миг ми става кофти за „лалетата”. Паднаха болезнено късно, заслужаваха едни дузпи. Очаквано тъкмо Хейтинга не издържа и изпуши в края. Всъщност фалът му беше навреме и на място, но само ненужно удължи напразните холандски надежди. Ван дер Варт сътвори исторически гаф, който вече подмени красивата му жена като акцент за него. Първо покри засадата, а после нагласи като Шави топката за „световния” гол на Иниеста. Претенциите към съдията са в реда на нещата. Много вярна реплика, подхвърлена ми от приятел встрани: „Когато губиш, вършиш глупости”.
Повече за тези, които са на върха. Още не знаят, че са там горе. Сигурно е странно като усещане. А и сълзите пререждат мисълта. После следва посрещане вкъщи, открит автобус, тържества. Знаят ли всъщност що са сторили? Аз искам да съм испанец сега повече от всякога. Друг път всъщност не съм искал. Иниеста е малък футболен бог, който слиза от машината в края (deus ex machina – „бог от машината”) и казва тежката си дума. Това момче със странна физика, сладко личице и смешен глас вече е всепризнат голов гладиатор. Ами другите? Страхотни са всичките – плачещият Икер в обятията на двамата титани Пике и Пуйол, „интелектът” Алонсо помежду моторчетата Шави и Серхио Бускетс. После същите ще се изправят един срещу друг в най-великото футболно дерби. С две думи: те са футболът в момента. И разбира се големите уши на Вийа, които потрепват след поредния гол, симпатичният неудачник Торес, нестихващият по фланга Рамос, в дъното на залата толкова нужните Капдевиля и Сеск. Приказен отбор с несравнимо богатство и на пейката. Дел Боске не поддаде на бремето от Арагонес и свръхочакванията и напомни за себе си, завръщайки се на футболната сцена. Нека се знае, че е единият от двамата верни наставници на „белия балет”, другият вече е на поста. Но няма проблем да продължи и в националния, очевидно чете играта като мъдър, беловлас старец от нашите приказки.
Не виждаме окачването на сребърните медали по клюмналите глави на холандците, мерваме бегло вдигането на титлата, после ни говорят за посещаемостта на сайт. Някъде в тези безрадостни моменти световното хлупва вратата след себе си. И ние пак сме сами и нещастни, без футбол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар