6 юли

Европа пак победи Южна Америка по присъствие на полуфиналите. Ако през 2006 г. на свой терен европейците бяха хегемони с четири от четири и подсигуриха титлата непременно за някое от своите чеда, то сега на края на света Уругвай е единственият южноамерикански отбор, който брани честта на останалия свят. Европейските колоси се наговориха да извадят от играта извечните съперници Бразилия и Аржентина, както и актуалната селекция на Парагвай. Европа не пусна кръв на четвъртфиналите и се придвижи до предпоследното стъпало в пълния си блясък.

Нереално е да си представя как Холандия отпада от Уругвай, след като предния път се справи с Бразилия. Не че не е възможно, но бива ли? „Лалетата” изковават с металическа воля своя заслужен финал и привидно са без спирачки. Честно казано странен ми е единствено въпросът с левия бек Ван дер Вел, който като качества клони към посредственост. Знам, че е глуповато да се разсъждава така, все пак говорим за футболист на потенциалния световен шампион, но пък свидетелството на изявите му вече няколко мача ме кара да се чудя на Милан, които го искали. Апропо, такова отношение имах и към Абидал преди четири години, но той поне го оправда на това световна с безумната дузпа срещу Мексико. Така се отнасям и с един мускулест слабак пак от Холандия, който тази вечер дори ще замести наказания Ван дер Вел. Става дума за Буларуж. Оказва че българският национален отбор досущ дублира проблемите на холандците на бека. Е, всичко останало е несравнимо. За да завърша, ще призная, че всеки неосъществен футболист или бирен фен в някакъв момент е склонен да зачеркне качествата на професионален играч. Лично съм чувал страхотии за Меси и Торес, как Роналдиньо бил трагичен в защита, а Бекъм само можел да подава. Уругвай е щастливо дотук, но може да даде приноса си за още един хубав мач с негово участие.

Пишмананализатори определят сблъсъка Германия – Испания като финал преди финала. Това не е за първи и последен път във футбола. Интересното е, че загубилият подобни подранили финали винаги остава в неизгодната сянка на истинските финалисти. Така че това клише отпада. Иглежда Германия е способна да вкара нови четири гола или неочаквано да се даде без бой, както през 2006 се даде на Италия. Бундестимът проби съперниците си до полуфинала, издъни самочувствието им на фаворити - направи го с озадачаваща лекота и стил. Сега обаче отсреща застава един по-особен тим, който знае как се бият германците в решителна битка. Испания в момента е отделна футболна галактика, никой не разполага с топката, никой не върти развоя на играта по свой вкус, както те го правят. Макар и да е загадка, която сглупява хората да питат мекотели, евентуалният изход на мача дълбае в мен далечни предпочитания за „иберийците”, но е сигурно че дълго ще аплодирам „маншафта”.