Децата на Африка пускат струя въздух във вувузелите, тук ще се крещи „ладооома”(гол!), джабулани (топката) в краката на майсторите търкаля погледите по себе си. Почваме ли? Гледам любопитно двамата капитани, чакат нервно да се хвърли монетата от Узбекистанския рефер (от Узбекистан!) – южноамериканецът Мокоена с поразителна физика на герой от „Първична сила” и мексиканският дребосък Торадо, който е събра опита на минали битки на мястото на косата си.
Мачът на откриването винаги е белязан с особена празничност. Кадрите на масовото посещение, емоциите, настръхнали в готовност, моментите до старта влизат в стаята ми през екрана. Оттук насетне цял месец ще се озъртаме за изнесени навън плазми, намалена бира и избягали приятели, които не се вълнуват от световното. Помня Франция’98. Тогава за първи път, бях едва на 10, седнах решително пред телевизора, гушнал нова топка. Спрях да се храня, спрях да искам от мама пари за закуска, спрях да ходя дори на тренировки. През деня разигравах пред блока развоя на предстоящите мачове. Сега го разигравам в разните букмейкърски къщи.
Странна работа е деветдесетминутния футбол. Мексико смачка домакините през първата част, но малко след началото на втората пусна гол. После пък Бафана Бафана разтича смъртоносни контри, но Рафа Маркес изравни. Второто полувреме беше лудо като бой със снежни топи – страстни атаки, разградени халфови линии, през които лесно се стига до „огнената” зона пред вратите, твърди единоборства с физиономии на болка.
Поглед към героите: голмайсторът за домакините Чавалала е интересен като името си. Прическата вика в съзнанието ми асоциация с визията на пришълеца, голът му в известен смисъл наистина беше извънземен – нападение с бърза размяна на пасове, достойно за футболните антологии, и някак на шега „пръскачка”, както казваше баща ми, в обратния ъгъл. Тези удари обикновено докарват стеснение по лицето на нападателите, но не и сега. Кой каза, че Роналдиньо не е на световното? Тук е, просто се казва Джовани дос Сантос и играе за Мексико. Смайваща прилика (двамата бяха съотборници в Барса) – същите футболни маниери, флирт с кълбото, артистичност, скоростен дрибъл. Дори и на външен вид го докарва, но изостава с усмивките, понеже няма зъбите на бразилеца.
В късния мач нулева скука, но никой не се отегчава. Напротив, зареден с огромно желание в следващите дни отново и отново да заставам пред приемника, сега в началото знам, че обичам футбола точно такъв – зрял, тактически, планиран, муден. Тепърва има харман да се разочаровам, но още е рано наистина. Франция може всичко – да отпадне без слава и без срам след два мача или да вдигне титлата. Уругвай е пресметлив и непривлекателен като вдовица, която пазарува – нищо чудно да излезе от групата.
Ден първи приключва. Само два мача. От утре цял едни в повече. Страхотно е.
Странна работа е деветдесетминутния футбол. Мексико смачка домакините през първата част, но малко след началото на втората пусна гол. После пък Бафана Бафана разтича смъртоносни контри, но Рафа Маркес изравни. Второто полувреме беше лудо като бой със снежни топи – страстни атаки, разградени халфови линии, през които лесно се стига до „огнената” зона пред вратите, твърди единоборства с физиономии на болка.
Поглед към героите: голмайсторът за домакините Чавалала е интересен като името си. Прическата вика в съзнанието ми асоциация с визията на пришълеца, голът му в известен смисъл наистина беше извънземен – нападение с бърза размяна на пасове, достойно за футболните антологии, и някак на шега „пръскачка”, както казваше баща ми, в обратния ъгъл. Тези удари обикновено докарват стеснение по лицето на нападателите, но не и сега. Кой каза, че Роналдиньо не е на световното? Тук е, просто се казва Джовани дос Сантос и играе за Мексико. Смайваща прилика (двамата бяха съотборници в Барса) – същите футболни маниери, флирт с кълбото, артистичност, скоростен дрибъл. Дори и на външен вид го докарва, но изостава с усмивките, понеже няма зъбите на бразилеца.
В късния мач нулева скука, но никой не се отегчава. Напротив, зареден с огромно желание в следващите дни отново и отново да заставам пред приемника, сега в началото знам, че обичам футбола точно такъв – зрял, тактически, планиран, муден. Тепърва има харман да се разочаровам, но още е рано наистина. Франция може всичко – да отпадне без слава и без срам след два мача или да вдигне титлата. Уругвай е пресметлив и непривлекателен като вдовица, която пазарува – нищо чудно да излезе от групата.
Ден първи приключва. Само два мача. От утре цял едни в повече. Страхотно е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар