29 юни

В осминафиналите отборите решиха да вкарват голове повечко пъти. В групите това беше популярното оплакване на людете, които взимат футбола за цирк – непрестанно трябва да се случва нещо възхитително. Може би на тази фаза останаха тимовете, които смело и безстрашно се юркат напред и търсят да докоснат с топка мрежата. Холандия си взе безаварийно мача. „Лалетата” са приятни за консумация като оранжада в стъклена бутилка. В основното с приятел в голямото междучасие изтичвахме до близката бакалия и поръчвахме голяма стъклена оранжада за 15 стотинки. Газирахме от лакомия детските си стомаси до втория звънец и се завръщахме в даскало. Мачът отначало заприлича на предсезонна контрола, вечерен спаринг след изтощителни двуразови тренировки през деня – придвижването беше мудно, бековете не бързаха да хвърлят тъчовете, топките бавно и без желание се връщаха от децата встрани. После обаче Робен гръмна – левият му крак е като дясната ръка на Мария Гроздева. Всеки път до съвършенство един и същ модел: поема я на тъча, влиза навътре, рязко сменя посоката за удар с удобния крак, стреля през куп играчи, вратарят се чуди дали да се метне в близкия или в далечния ъгъл, гол. Словаците два пъти се вклиниха между сърцата на двамата централни защитници на Холандия, но не вкараха. Да успокоим бесния Шкъртел – формацията си тръгва с пет пъти повече попадения от Франция.

„Селесао” видимо се е увлякъл по идеята за африканска титла. Без да са бляскави, вкараха 3 (словом: три). Допадат ми коментарите, че Кака не е във върхова форма, че лесно бъркал топки и това логично избило в червения му картон. Момчето снощи пак реши мача с кратък пас за 2:0. Двамата с Фабиано вече втори път си пускат кълбото отблизо, все едно си подават двулитрово шише с бира. Мачът изглеждаше що-годе равностоен, преди да свърши в рамките на три минути, в които бразилците спряха стрелките. Чили пак беше отворен и наивен отбор, не игра зле, но рано разбра, че така или иначе сдава мача. На това световно станах фен на Биелса. Непрекъснато стоеше далеч от другите на пейката, седнал ниско на някакво трупче, очилата му придаваха вид на луд професор, снощи като аржентинец болезнено преживяваше разгрома, но не се отказа да напада. В крайна сметка е приближил до отбор чилийската селекция. Искреният привърженик на играта безутешно лее сълзи при мисълта, че някой измежду Бразилия и Холандия няма да е сред последните четири.

Продължавам да държа на азиатската сила и в този смисъл залагам на Япония срещу Парагвай. Много им става на южноамериканците, ако пласират легално четвърти отбор на четвъртфиналите – това е полусветовна доминация. Съвсем малко за този мач, понеже така или иначе ще се гледа с периферното зрение, докато се осведомяваме за двубоя на Цвети Пиронкова, разсъждаваме гласно за фаворита довечера и учим за изпит.

Наистина ми е трудо да посоча фаворит и да избера за себе си отбор, за който ще съжалявам после при отпадането му. Португалия вика в мен сантимент от почти спечелени големи първенства, на които неизменно съм държал за тях. Испания е до голяма степен Барселона, която имам за еталон. Избирам вторите понеже са една идея по-футболни, докарват ме до делириум, когато държат топката повече от час и бродират по терена. Освен това антипатичният Роналдо не е техен, а и по-рано казах за срамния погром, който португалците нанесоха на малките севернокорейци. Някак ми подъхта на стойностен двубой, който ще продължи дълго – едно представление от точни пасове с епилог удари от 11 метра. Телефонно събирам група съмишленици, търсим бар, за да опрем ръцете си и плазма, която да обедини вижданията ни.