23 юни

Научих го тъкмо навреме, преди последните „на живот и смърт/ всичко или нищо/ сега или никога” мачове в групите. Проясниха ми, че при равни точки решаващ фактор е головата разлика. Така било винаги, макар че аз имам спомен за някакъв пробив в системата я на голямо първенство, я в евротурнирите, когато се гледаше, убеден съм, директният мач. Сега възприятията и вътрешните ми сигнали за съотношение и развой сред четирите по групи тактично се видоизменят. Всъшност, колосална несправедливост, по моему, не са изпипани нещата. Едничкият мач срещу уж равностойния противник е първото мерило – наборил ли си го, захапал ли си го, пуснал ли си му кръв, надделял ли си лице в лице с него, па макар и с половин гол, правото е на твоя страна. Така е най-мъжко!

Кукуригуто на петлите накрая прозвуча погребално. Отборът изглежда тотално изчерпан. Нацията е настръхнала срещу Доменек, но явно проблемите са по-дълбоки. Мъката е в бойкотота на Анелка, Евра и другите, в капитанската лента на някой си Диара. В безумната жълта брада на Сисе, в уморените крака на Рибери. Мъката на това световно се казва Франция. Тиери Анри тъжно доиграваше последните минути, след като преди половин година взриви „Стад дьо франс” с похват от арсенала на Матей Казийски и другите герои на Пранди. Хубаво за домакините, че накрая се зарадваха истински с престижна победа. Симпатичните им фенове криво-ляво усмихнаха бели зъби и оставиха най-сетне щастлива слюнка по вувузеите. Те го заслужават. Уругвай продължава да мечтае небесносинитите хоризонти на световната купа, дори с усилие и пот в последния мач извоюва преодолим съперник за осминафиналите. Хавие Агире ще се върти нервно нощем в леглото с невъзможни планове как да излъже Аржентина и най-накрая Мексико да прескочи крепостта на осминафиналите.

Съвсем в реда на нещата се разви и „късната” група. Просто няма как Гърция да бие „гаучосите”, при положение че сама избира да разположи само един Самарас в атака, който хич не е лош футболист, но наистина е самотен в атака като лъв в зоологическа градина. Останалото е бетон и почит към Крал Ото. Но пък и с това съседите са ок – вкараха първи голове на световно, всеха един мач... Аржентина не мигна от никакви нотки на колебание вече трети мач, а Меси вдига цената на трети вратар поред. Радвам се за корейците, все пак сестра ми живее там вече няколко години. От споделеното с нея присъствие в скайп знам, че по улиците на Сеул се пее „теа минкук” (Южна Корея!) нон стоп и еуфорията е неописуема. Дори съм на мнение, че ще подхлъзнат и „урусите”. За Нигерия остана нелошата привилегия на бързата забрава – да не направиш абсолютно никакво впечатление и заради това слабостите ти да са незабележими

Убеден съм, че Англия ще излезе от групата. Това мнение е и заради симпатия, и заради чисто футболни стойности. Нямам идея как отбор с такива играчи ще напусне Африка още тази вечер. Време е да му отпуснат края и безпроблемно да вкарат няколко гола на Словения, която също харесвам. За жалост обаче Миливое Новакович и компания май ще се приберат поощрени вкъщи, понеже Щатите са фаворит в другия мач, а и тежи онази малоумна съдийска гавра от равенството 2:2, която ги лиши от победата и направи доста хора расисти в потентните им претенции към малийския рефер. Друг е въпросът дали Алжир с Райс М’Боли може да повтори изявите си от двубоя с „трите лъва” и да пообърка нечии сметки.

В група D се стискат палци за сърбите, които ще бият „кенгурата”. Дано само някой не вдигне пак ръчичка като в първи клас, точно когато не трябва. По-сложно е за „бундестима”, който трябва да побеждава, за да е сигурен осминафиналист. Насреща обаче са дузпаджиите от Гана и „11 метровият човек” Гиян. Един или два хикса в мачовете значи поглед към бройката голове. И тук са възможни всякакви конфигурации. Прогноза: Германия първа, Сърбия втора, Гана аут. А как изглеждат тези възможни осминафинали: балканско вадене на ножове на Сърбия – Словения и Свръхмач Англия – Германия (за да си ги премерят най-накрая Капело и Бекембауер).