В късния следобед уморената ми крачка намери удобно седалище за футболни моменти и каприза на Бразилия - Португалия. Настаних се между другото в едно кафенце с външни маси на любимата „Шипка”, бяха изкарали просторен телевизионен приемник и бяха намалили почти докрай звука – песен... От „Докторската” пресичаха звуците на малка импровизирана музикална проява, а понеже не бях ял нищо цял ден, двете бири разнообразиха неинтересния мач. Всъщност интересен – бразилците от Южна Америка и тези от Европа съвсем небразилски се заритаха от първата минута, джобчето на съдията се оказа тясно за всичките показани картони, нулите показаха, че това са отбори като всички останали. Може би топката „Джабулани” отново не се е харесала, ударите на Роналдо хвърчаха високо, пасовете не бяха филигранни, финтовете отсъстваха, Фабиано не вкара. Но пък вратарите, уж най-големите критици на кълбото, този път се справиха безупречно с него. Макар че точните удари бяха кът. Както и да е, всичко е точно – и двата отбора се класират. Привидно най-непредвидимата група се разигра най-правдоподобно. Въпреки убедителната победа с 3:0 Брегът на слоновата кост остана трети. Все високи, атлетични момчета, част от европейски колоси, но като национална селекция издишат като спукана от ярост „Джабулани”. Светът казва сбогом на севернокорейците, които спечелиха симпатии с най-чаровното последно място в историята.
Сладка е реабилитацията, когато човек най-накрая познае някакво развитие на нещата. Испания си взе трите точки, без да държи свойски топката от началото до края. Два пъти пламнаха вечните огънчета Вийя и Иниеста. Сега доволно ще потриваме ръце и ще се чудим коя страна да заемем в иберийския осминафинал, който привлича със свежите артисти и средиземноморорския дъх. Дано мачът е деветдесетминутно обяснение в любов към изстрадалата топка. Харесвам чилийците, защото напълно се вписват в южноамериканския стил и маниери, които без малко да им навредят решително. Луди латиноглави са, почти си прецакаха класирането. Клокочещата кръв и буйният, невъздържан гняв им докараха всичкото – ранните картони тъкмо на онези двама, за които предварително се знаеше, че са застрашени от наказание, после скоропостижното изгонване на единия (макар и да не беше виновен) и разбира се маниакалното изстъпление на вратаря-капитан. Кофти, че срещат Бразилия, заслужаваха смело шествие до полуфинала. Знаех си за Швейцария. Когато след победата на старта над Испания правителството отпусна почивен ден на хората да се нарадват, никой не подозираше, че след третия кръг почивката на футболистите преди събирането им по клубове безвъзвратно ще се удължи. Толкова им е трудно да вкарват голове, колкото е зор на тях да им вкарат. Затова ето ти още едно 0:0. Хондурас с нашепване напомни, че все пак е на световно. Май никой не го чу.
Груповите изпълнения секнаха по план. Изиграха се 48 мача. Обобщенията и статическото вглеждане оставям на колегите Пайташев и Демирев. Накратко: Италия сдаде титлата, Доменек сдаде Франция; Англия, Германия, Португалия и Испания работливо се класираха; Аржентина, Холандия и Бразилия бяха безотказни машини. Още ме е яд за Словения и Сърбия. Привлекателни лузъри са домакините от Южна Африка, Нова Зеландия, Алжир, Австралия и Кот Д’Ивоар. Вече се усмихнахме впетатлени на Северна Корея. Останалите са повече или по-малко пълнеж, без който не минава никое световно.
Някои от заслужилите осминафиналисти останаха неназовани по-горе. Поглед изобщо към шестнайсетте. Световното затова е световно, понеже е футболна среща на цели континенти. Европа го закъса. Шестте тима оформиха помежду си три елиминационни двойки – перлите Германия – Англия, Португалия – Испания, както и обикновения мач Холандия - Словакия (ето го традиционният новак в тази фаза). На футболния терен Западът частично ще се самоизяде. Южна Америка пласира всичките си пет бойци и заради това наперено претендира, че така оправдава старинната си претенция за континентален властелин на Играта. Дори съжалява, че ще противопостави две свои чеда – легендарният ас Бразилия и нахъсаното Чили. Азия и Северна Америка в реда на нещата пращат на война проверените си биткаджии – съответно Южна Корея/ Япония и САЩ/ Мексико. Гана е едничкото африканско парченце в осминафиналния пъзел. Това са шестнайсетте най-добри.
Първи са Уругвай и Южна Корея. Предпочитанията ми директно отлитат при вторите. Вече казах за връзката ми с тази страна през житейския път на сестра ми. Освен това харесвам азиатското четене на футбола – как го разбират и как го практикуват. Апропо, харесвам и Япония, но затова в следващите дни. Дисциплинта до откат, гоненето до тъч и аутлиния не е всичко, има някава съкровена отдаденост на стремежа към победа. За тях всеки мач е един и същ – трябва да се положат сърцата на терена, за да се победи. Това страшно ме кефи. Уругвай също е позитивен герой по свой начин – заради Форлан, заради небесносините екипи на мечтатели, заради историята. Но прогнозата ми е самонадеяно хвърлена: Южна Корея на четвъртфинал.
Имам някакъв пресантимант за късния осминафинал. Даже ще го претворя на практика и на фиш в Еврофутбол. Мисля си, че мачът е X. Сетне продължения и дузпи и в крайна сметка радост за Гана, които мрат да са четвъртфиналисти като Камерун и Сенегал преди. Време е САЩ да отпадне, преди да си повярва съвсем. Чувам, че Боб Брадли говори нещо за титлата. Не са лош отбор, харесва ми юначагата-таран Алтидор, но ме дразни прегматичната им национална програма – в момента в Щатите се хвърлят средства и се полагат неимоверни усилия да се популяризира сокъра и да се стимулира развитието му. Опитите са да се отнеме част от фенската маса на неизбежните баскетбол, хокей, бейзбол и американски футбол. Повръща ми се от иначе разбираемите им пориви и тук да са империя и да определят световния дневен ред. Май са си поставили за цел до 2022 да са световни шампиони. Бедните сиромаси от Гана са друга бира. Съчувствам им две поредни купи на африканските нации, когато мааалко не им достигна (на първата бяха домакини, на втората паднаха на финала). В допълнение се справят без звездите си – Есиен, който е в топ 10 на най-добрите играчи в света, е контузен, капитанът Апиа прохожда след дълго отсъствие, лошото момче Мунтари е изваден от състава. А и е готина идеята за отбора, който с две отбелязани дузпи и четири точки в групата се промъква надалече във фазата на елиминациите.
Сладка е реабилитацията, когато човек най-накрая познае някакво развитие на нещата. Испания си взе трите точки, без да държи свойски топката от началото до края. Два пъти пламнаха вечните огънчета Вийя и Иниеста. Сега доволно ще потриваме ръце и ще се чудим коя страна да заемем в иберийския осминафинал, който привлича със свежите артисти и средиземноморорския дъх. Дано мачът е деветдесетминутно обяснение в любов към изстрадалата топка. Харесвам чилийците, защото напълно се вписват в южноамериканския стил и маниери, които без малко да им навредят решително. Луди латиноглави са, почти си прецакаха класирането. Клокочещата кръв и буйният, невъздържан гняв им докараха всичкото – ранните картони тъкмо на онези двама, за които предварително се знаеше, че са застрашени от наказание, после скоропостижното изгонване на единия (макар и да не беше виновен) и разбира се маниакалното изстъпление на вратаря-капитан. Кофти, че срещат Бразилия, заслужаваха смело шествие до полуфинала. Знаех си за Швейцария. Когато след победата на старта над Испания правителството отпусна почивен ден на хората да се нарадват, никой не подозираше, че след третия кръг почивката на футболистите преди събирането им по клубове безвъзвратно ще се удължи. Толкова им е трудно да вкарват голове, колкото е зор на тях да им вкарат. Затова ето ти още едно 0:0. Хондурас с нашепване напомни, че все пак е на световно. Май никой не го чу.
Груповите изпълнения секнаха по план. Изиграха се 48 мача. Обобщенията и статическото вглеждане оставям на колегите Пайташев и Демирев. Накратко: Италия сдаде титлата, Доменек сдаде Франция; Англия, Германия, Португалия и Испания работливо се класираха; Аржентина, Холандия и Бразилия бяха безотказни машини. Още ме е яд за Словения и Сърбия. Привлекателни лузъри са домакините от Южна Африка, Нова Зеландия, Алжир, Австралия и Кот Д’Ивоар. Вече се усмихнахме впетатлени на Северна Корея. Останалите са повече или по-малко пълнеж, без който не минава никое световно.
Някои от заслужилите осминафиналисти останаха неназовани по-горе. Поглед изобщо към шестнайсетте. Световното затова е световно, понеже е футболна среща на цели континенти. Европа го закъса. Шестте тима оформиха помежду си три елиминационни двойки – перлите Германия – Англия, Португалия – Испания, както и обикновения мач Холандия - Словакия (ето го традиционният новак в тази фаза). На футболния терен Западът частично ще се самоизяде. Южна Америка пласира всичките си пет бойци и заради това наперено претендира, че така оправдава старинната си претенция за континентален властелин на Играта. Дори съжалява, че ще противопостави две свои чеда – легендарният ас Бразилия и нахъсаното Чили. Азия и Северна Америка в реда на нещата пращат на война проверените си биткаджии – съответно Южна Корея/ Япония и САЩ/ Мексико. Гана е едничкото африканско парченце в осминафиналния пъзел. Това са шестнайсетте най-добри.
Първи са Уругвай и Южна Корея. Предпочитанията ми директно отлитат при вторите. Вече казах за връзката ми с тази страна през житейския път на сестра ми. Освен това харесвам азиатското четене на футбола – как го разбират и как го практикуват. Апропо, харесвам и Япония, но затова в следващите дни. Дисциплинта до откат, гоненето до тъч и аутлиния не е всичко, има някава съкровена отдаденост на стремежа към победа. За тях всеки мач е един и същ – трябва да се положат сърцата на терена, за да се победи. Това страшно ме кефи. Уругвай също е позитивен герой по свой начин – заради Форлан, заради небесносините екипи на мечтатели, заради историята. Но прогнозата ми е самонадеяно хвърлена: Южна Корея на четвъртфинал.
Имам някакъв пресантимант за късния осминафинал. Даже ще го претворя на практика и на фиш в Еврофутбол. Мисля си, че мачът е X. Сетне продължения и дузпи и в крайна сметка радост за Гана, които мрат да са четвъртфиналисти като Камерун и Сенегал преди. Време е САЩ да отпадне, преди да си повярва съвсем. Чувам, че Боб Брадли говори нещо за титлата. Не са лош отбор, харесва ми юначагата-таран Алтидор, но ме дразни прегматичната им национална програма – в момента в Щатите се хвърлят средства и се полагат неимоверни усилия да се популяризира сокъра и да се стимулира развитието му. Опитите са да се отнеме част от фенската маса на неизбежните баскетбол, хокей, бейзбол и американски футбол. Повръща ми се от иначе разбираемите им пориви и тук да са империя и да определят световния дневен ред. Май са си поставили за цел до 2022 да са световни шампиони. Бедните сиромаси от Гана са друга бира. Съчувствам им две поредни купи на африканските нации, когато мааалко не им достигна (на първата бяха домакини, на втората паднаха на финала). В допълнение се справят без звездите си – Есиен, който е в топ 10 на най-добрите играчи в света, е контузен, капитанът Апиа прохожда след дълго отсъствие, лошото момче Мунтари е изваден от състава. А и е готина идеята за отбора, който с две отбелязани дузпи и четири точки в групата се промъква надалече във фазата на елиминациите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар