27 юни

Посредствен съм в догадките си. Компромисно познах мач от два, а другия оклепах. Раздразнителен съм, когато поръчвам още една бира след фиаското на Корея, но по-късно спонтанно измествам масата с рязко ставане след гола на Гиян. Така е в живота: когато наливната е богато в наличност - няма цаца; когато момичето е симпатично – има си гадже. Няма пълно щастие.

В заведението сме само непознати мъже – по един на маса. Тук не се говори, гледа се мълчаливо, отпива се на равни интервали. Девойката зад бара излиза и забърсва масите, подрежда столовете. Толкоз. Това е ритуал. Уругвай открива след нечовешки гаф на корейския вратар. Момчето със жълтата фланелка заслужава як пердах от своите. Защото после е трудно за тях. Кефят ме „урусите” – красиво играят грозен футбол. След 1:0 ключето и айде иди им вкарай. Сякаш някое дебело дете е наредило оловни войници пред вратата, корейците мъчно пробиват защитния небесносин хоризонт. Когато после все пак изравняват и даже коментаторите говорят за психологическо предимство, тоя Суарес от Аякс върти невъзможна топка, която палаво плясва гредата и в миг на върховен екстаз се оплита в прелъстената мрежа. Форлан не е сам в моженето си в тоя иначе безличен отбор. Уругвай обаче издухва прахта от старите албуми на две световни титли и гради въздушни кули за трета. Нека ги оставим да мечтаят... Южна Корея се прибира при сестра ми. Ще я питам за отзивите в тяхната преса и ще препоръчам информацията на Адрей Демирев.

Хвала на това момче Боатенг, който вкара първия за Гана – нали е съшият, който извади Балак от световното, но по-важно - предпочете африканския тим пред бундестима, където е брат му. Нищо чудно да се окаже извънредно точен избор на селекция, която ще стигне по далеч в първенството. Иначе аз имам и друг любимец от ганайците. Крилцето-бек Инкоом, който е само на двайсет. Помня го още от Лига Европа и Базел. Данчо Минев се върна в първи клас на първия чин след неговите набези. Предполагам скоро ще избира емблемата на някой европейски колос. А голът на Асамоа Гиян в продължението е сладък като турски локум – тогава непознатите мъже – маргинали и интроверти – сълзят очи, разливат пяна от чашите и се подиграват на семейство Брадли, че са плешиви. Айде всички американци обратно с колите и пуканките на НБА. Да живее наша Гана!

Мачът на мачовете е твърде рано днес. Прилича му тъмно небе и усещане за паметна нощ. Дни наред се припомнят стари битки, нищят се традиции, статистиката е по важна от титулярите. Майната им на специалистите! Головете се вкарват от живи хора, двубоите се печелят днес, а не преди години. Тоя мач няма да го играя, ясно е че викам за англичаните. Дузпите не са мамеща перспектива, Психо на пейката изтръпва от тази мисъл, както и всички фенове (думата тук е баш на място) на албионците. Йоги Льов май ще хвърля контузените Швайнщайгер и Какау, за да удължи времето преди неизбежно да хвърли оставка. Германия няма потенциала на Англия, колкото и да се занася Бекенбауер. Вярно, „Трите лъва” не приличат на себе си, но Дон Фабио този път ще застави великаните Джерард, Рууни, Лампард и Тери да „събуят корите” и да поиграят печелившо, което значи и за окото. Кайзерът неловко ще намества очила в коментарното студио след края на мача.

Националният отбор на Мексико съществува, само за да стига до осминафинал през четири години. Нищо повече. Силно ги вълнува мексиканците какво е чувството да си четвъртфиналист, но така и не разбират гроздето сладко ли е, кисело ли е... В световната ранглиста трябва да им се запази с удобни кресла шестнайстото място – през четири лета така или иначе го реабилитират: 1994, 1998, 2002, 2006, а и да си го кажем, и сега през 2010г. Сами са си виновни – хубаво биха Франция, но да си бяха взели и последния мач с Уругвай, за да дишат дълбоко срещу Корея, а не сега да се гледат мрачно преди Аржентина. Сигурно подразбират и вътрешно са се примирили – няма как да стане. Марадона властно слага втори часовник, а Меси вече го сърби най-накрая да вкара. Горките амигос... Ако ли сбъркам, нека почернея като Хорхе Кампос и всичките ми дрехи да са като неговия екип.