28 юни

Кратко, пристрастно, като ранен звяр... За всички е ясно, че мачът ставаше друг, ако голлинията значеше нещо за странния страничен съдия. После лактите в ребрата на Пиърс щяха да са от щастие, а не от безсилна ярост. Разбира се че съм заслепен до костите на мозъка в съпорта за Англия, но това е част от играта. Няма обективни коментари, няма неутрални журналисти, няма фифти-фифти – всичко е до сърдечния орган. Фък офф на препратките към миналото и Хърст, Острова плаче днес и се зъби на астигматизма на оня с флагчето и жичката. Иначе: защитата на „Трите лъва” са подмокрени котенца, които Клозе дъвче стръвно; Ъпсън, и с гола си, е за средняците в Премиършип, които имали традиции и вярна публика; Лампард и Тери са неузнаваеми; Джерард е слаб вечен мой любимец; Рууни не е Рууни, не е и Меси със сигурност вече... Дон Фабио не значи световна титла, нека треньор е някой местен рицар на печалния образ, който ще подхожда на несвършващите несполуки на този романтичен отбор. Преди време се говореше, че Германия не разполага с малки, талнтливи деца. А тези тримата юнаци, които спечелиха мача, откъде се взеха? Вярно Кедира, Боатенг и Йозил не се припознават като немци в истинския смисъл на думата, но влачат успехите със себе си още от отличията в юношите. Особено този с изцъкления, жаден поглед Йозил, който е дори фин артист и импровизатор. Странно, но Германия не подразни със съдийската привилегия, която получи. И да, Кайзер Франц, ти печелиш.

Късния мач си струваше, но аз почти не го зяпах. Най-очакваното се случи – съдиите пак сбъркаха, Лео най-сетне вкара, а Тевес откачи. А и Мексико отпадна. Тупалката за 3:0 може да е дело само на такъв екземпляр – с грозна мутра, със зъби през един, с белези от нож по врата. Такива голове извикват словестни конструкции, които пред „гола” слагат „ебати”. Диего вече го болят ръцете да прегръща бащински своите след попадение и нежно да им нашепва окуражителни думи. Аржентина санкционира пореден тим и се стяга за германците. Сърдечно чао на мексиканците, които вече подготвят следвашия си осминафинал. Сякаш Ицо ги закле през 94г., когато с рамката на вратата счупи и рахата им за години напред.

Знакът на Холандия – Словакия лесно се изрича. Мачът е ясен като Ясен Петров. Словаците вече са герои в очите на собствената си нация и нямат силици за повече. Но по-значителното е, че отсреща имат за съперник отбор, който не се хаби излишно. Холандците до момента се движат равномерно и безгрешно, все едно са способни биатлонисти. Тоталният футбол от 70-те днес е радикална комбинация от оранжеви майстори – Снайдер, Робен, Ван Бомел и другите. Нямам съмнение как ще завърши този мач, както нямам и пари в момента.

За Бразилия и Чили ми се върти в главата един техен осминафинал във Франция (задравей!) през 98г. Тогава съм с оцапана бяла тениска и къси гащи с дълбоки джобове, тъкмо съм се прибрал от ритане на двора и си мокря ръкавите с усилната ми детска пот.На телевизора са Салас и Саморано, Роналдо в могъща стихия, Денилсон прескача топката безброй пъти, „селесао” бие 4:1. Тая вечер ще е същото, само че Кака се връща след наказание, а аз не съм стъпвал на двора в селската къша, откогато там, поради неритане, започна да избуява висока, непристъпна трева.