2 юли

Два дни нямаше световно. Гневът и разочарованието в страните на отпадналите отбори постихнаха, обратно при четвъртфиналистите еуфорията и молитвите кипнаха. Телевизионните студиа бяха арена вече на овладяни и премерени анализи, надпреварата влезе в релсите на очаквано зрелище, ръцете на осем отбора болезнено засърбяха за златната купа – тихото безвремие в тренировъчните бази, 14.00 следобед, е пропито от безсловесен копнеж по едничкото най-велико футболно признание.

Завръщам се с доволна физиономия към екранното световно. Пак ще прекарвам часове в стоене и гледане, ще съжалявам, че от търсене на удобни места отново съм пропуснал химните, ще стискам палци за Гана, няма да подкрепям Германия, ще си играя с капачките от бира и ще си порязвам палеца на тях, с показалеца и средния пръст ще предсказвам на приятели головете във вратата на Парагвай.

Междувременно нигерийската футболна управа забрани на националния си отбор да играе не два дни, а две години заради слабото му представяне в Южна Африка. ФИФА обаче заплаши, че ще забрани на местната федерация да съществува. Трябва да се забранят хората, които си мислят, че могат да забранят футбола. Какво ли щеше да бъде, ако и БФС разсъждаваше като нигерийския си еквивалент? Щяхме да играем контроли помежду си, докато един ден, не скоро, оправим баланса си срещу „суперорлите” (досега 0:2).

В актуалния формат на световното обаче Африка значи само Гана, Иска ми се да имам снежнобелите зъби на чернокож затворник, за да се усмихна широко на този страшен отбор. Харесват ми до откат. Евалла на Мандела, че ги е поканил на среща. На четвъртфинал можеше да бъде и отборът-домакин, но на Бафана-Бафана не им стигнаха топките. Гана е друга бира: Черният континет заслужава своя исторически полуфиналист. Всъщност тази неписана квота на „изненадата” сред последните четири, която се пази почти на всяко първенство, сега прилича най-много на ганайците. Днес те са българите през 94-та. или хърватите през 98-ма. Балканският сантимент и спомени ще викат за тях. Насреща им стои отбор, който до този момент е безупречен, без да е страхотен. Уругвай е потенционален полуфиналист, но какво от това? Симпатиите и окуражителните възгласи освен за аутсайдерите на Уимбълдън, са и за ганайските национали.

Играя X на Холандия – Бразилия, понеже искам да ги гледам по-дълго време. Глумя се върху този мач, както едно време над задачите по тригонометрия. Смисълът на спортното противопоставяне е категорично да заемеш страна, а не да си мишок, да си от Левски или от ЦСКА, а не от националния. Тук по-скоро съжалявам, че „лалетата” ще изхвърчат. Но кой знае? „Селесао” е твърде празничен в изявите си, за да може все така отръки (и от крака) да мачка до края. Обаче същото важи и за холандците. И двата отбора просто прекалиха с добрите си игри и сега по-нещастният ще заплати данъка на връхлитащото все някога непостоянство. Или-или: или бесните крила на „оранжевите”, или мощният Фабиано на върха на атаката, или беловласият опит на Марвайк, или спонтанният акъл на Дунга, или Снайдер, или Кака. И понеже чисто човешките отношения са всичко на този свят, ето аргумент против европейците – скараха се, въпреки че се справят. Миловидното, разглезено хлапе Ван Перси, освен че е единствен статист в отбора, с тая реакция на недоволство, още веднъж ми стана антипатичен. И аз отсичам: нека бъдат „кариоките”.

30 юни

Почувствах се виновно в минутите, в които мачът изтичаше на прашинки. Оказа се, че изоставих пристрастията си към Португалия ненадейно. Причината - Испания. На минали първенства си падах по техничните изяви на португалците, но сега се влюбих в играта на „фуриите”. За тях преди беше обратното. Подценявах ги, имах ги за интересен отбор, който отпада в най-добрия случай по четвъртфиналите, на европейското до последно не им повярвах. После съвсем малодушно прекроих футболната си тръпка към новите герои. Сега съм като невярна безсрамна жена. Изневерявам на любимите си и знам, че не е хубаво. Единайсеторката на Дел Боске е прекрасна. В нея диша човешкото присъствие на Барса. Наставникът, легенда на Реал Мадрид, е затегнал ключови места по терена, съставени от момчета на „каталунците” – Пуйол и Пике в центъра на защитата, Шави и Бускетс в средата, Иниеста и топтрансфера Вийя в атака. Допълнително е поръсил с неизменни играчи на „Белия балет”, без които не може – Касияс, Рамос и Алонсо. По голяма нужда е внедрил и „агенти” като Капдевиля от Виляреал и Торес от Ливърпул (не можем да свикнем още с новата му стандартна прическа и чисто новатата му неубедителна игра). За какво качество на тима говорим, след като Фабрегас е смяна за убиване на времето. И пак имаше моменти, в които Испания разменяше топки продължително, докато съперникът гравитираше наоколо респектиран. Играта се води с чар и класа – кълбото е долу на земята, движението без него е непрекъснато, завоевателно се обхожда пространството пред вратата от тъч до тъч, разтичват се флангови атаки с прострелни центрирания. Май това беше футболът. Португалия е селекция от талантливи средняци (Тиаго, Мейрелеш и Алмейда) и един Роналдо, който така и не сполучи на това световно. Накрая от безсилие и съзнание, че си тръгват, потърсиха саморазправа. Едва ли губят от харизматичното си покритие на можещ отбор, просто е нужно да се легитимират с някакво отличие. Тогава пак ще им бъда фен...

За първи път дузпи. И вторият ми любим азиатски отбор отпадна, макар и със самурайска чест. Сепукото беше ударът в гредата. Гредите са колоните на чистилището във футбола. Трезеге знае най-добре това. Още веднъж наивно се замислям как копнежът по златото, артроскопиите, вестникарският патос, проблемите с режима, потта във фитнеса на тренировъчната база – всички те отиват по дяволите заради някакъв си кол. Май и това беше футболът. Преди да се стигне дотам, 2 часа се ходеше по мъките. Статичните положения бяха най-извънредното, което в един момент съвсем в реда на нещата стана най-нормалното нещо. Топката вероятно плачеше от безкрайните безконечни центрирания, двата отбора умираха от страх да предприемат по-сериозни рискове. По-атрактивни бяха треньорските реакции край тъчлинията, победителят след края на мача се разплака като голямо дете, другият хвърли оставка. Неслучайно режисьорите постоянно влагаха свежи нотки в скуката с близки планове на запалянковците, които веднъж видяли се на огромните видеостени, започваха да се радват насила на мача. Оформилия се четвъртфинал ще е двубой между изтънченото начало и прагматичния стил. Испания ще бие.

29 юни

В осминафиналите отборите решиха да вкарват голове повечко пъти. В групите това беше популярното оплакване на людете, които взимат футбола за цирк – непрестанно трябва да се случва нещо възхитително. Може би на тази фаза останаха тимовете, които смело и безстрашно се юркат напред и търсят да докоснат с топка мрежата. Холандия си взе безаварийно мача. „Лалетата” са приятни за консумация като оранжада в стъклена бутилка. В основното с приятел в голямото междучасие изтичвахме до близката бакалия и поръчвахме голяма стъклена оранжада за 15 стотинки. Газирахме от лакомия детските си стомаси до втория звънец и се завръщахме в даскало. Мачът отначало заприлича на предсезонна контрола, вечерен спаринг след изтощителни двуразови тренировки през деня – придвижването беше мудно, бековете не бързаха да хвърлят тъчовете, топките бавно и без желание се връщаха от децата встрани. После обаче Робен гръмна – левият му крак е като дясната ръка на Мария Гроздева. Всеки път до съвършенство един и същ модел: поема я на тъча, влиза навътре, рязко сменя посоката за удар с удобния крак, стреля през куп играчи, вратарят се чуди дали да се метне в близкия или в далечния ъгъл, гол. Словаците два пъти се вклиниха между сърцата на двамата централни защитници на Холандия, но не вкараха. Да успокоим бесния Шкъртел – формацията си тръгва с пет пъти повече попадения от Франция.

„Селесао” видимо се е увлякъл по идеята за африканска титла. Без да са бляскави, вкараха 3 (словом: три). Допадат ми коментарите, че Кака не е във върхова форма, че лесно бъркал топки и това логично избило в червения му картон. Момчето снощи пак реши мача с кратък пас за 2:0. Двамата с Фабиано вече втори път си пускат кълбото отблизо, все едно си подават двулитрово шише с бира. Мачът изглеждаше що-годе равностоен, преди да свърши в рамките на три минути, в които бразилците спряха стрелките. Чили пак беше отворен и наивен отбор, не игра зле, но рано разбра, че така или иначе сдава мача. На това световно станах фен на Биелса. Непрекъснато стоеше далеч от другите на пейката, седнал ниско на някакво трупче, очилата му придаваха вид на луд професор, снощи като аржентинец болезнено преживяваше разгрома, но не се отказа да напада. В крайна сметка е приближил до отбор чилийската селекция. Искреният привърженик на играта безутешно лее сълзи при мисълта, че някой измежду Бразилия и Холандия няма да е сред последните четири.

Продължавам да държа на азиатската сила и в този смисъл залагам на Япония срещу Парагвай. Много им става на южноамериканците, ако пласират легално четвърти отбор на четвъртфиналите – това е полусветовна доминация. Съвсем малко за този мач, понеже така или иначе ще се гледа с периферното зрение, докато се осведомяваме за двубоя на Цвети Пиронкова, разсъждаваме гласно за фаворита довечера и учим за изпит.

Наистина ми е трудо да посоча фаворит и да избера за себе си отбор, за който ще съжалявам после при отпадането му. Португалия вика в мен сантимент от почти спечелени големи първенства, на които неизменно съм държал за тях. Испания е до голяма степен Барселона, която имам за еталон. Избирам вторите понеже са една идея по-футболни, докарват ме до делириум, когато държат топката повече от час и бродират по терена. Освен това антипатичният Роналдо не е техен, а и по-рано казах за срамния погром, който португалците нанесоха на малките севернокорейци. Някак ми подъхта на стойностен двубой, който ще продължи дълго – едно представление от точни пасове с епилог удари от 11 метра. Телефонно събирам група съмишленици, търсим бар, за да опрем ръцете си и плазма, която да обедини вижданията ни.

28 юни

Кратко, пристрастно, като ранен звяр... За всички е ясно, че мачът ставаше друг, ако голлинията значеше нещо за странния страничен съдия. После лактите в ребрата на Пиърс щяха да са от щастие, а не от безсилна ярост. Разбира се че съм заслепен до костите на мозъка в съпорта за Англия, но това е част от играта. Няма обективни коментари, няма неутрални журналисти, няма фифти-фифти – всичко е до сърдечния орган. Фък офф на препратките към миналото и Хърст, Острова плаче днес и се зъби на астигматизма на оня с флагчето и жичката. Иначе: защитата на „Трите лъва” са подмокрени котенца, които Клозе дъвче стръвно; Ъпсън, и с гола си, е за средняците в Премиършип, които имали традиции и вярна публика; Лампард и Тери са неузнаваеми; Джерард е слаб вечен мой любимец; Рууни не е Рууни, не е и Меси със сигурност вече... Дон Фабио не значи световна титла, нека треньор е някой местен рицар на печалния образ, който ще подхожда на несвършващите несполуки на този романтичен отбор. Преди време се говореше, че Германия не разполага с малки, талнтливи деца. А тези тримата юнаци, които спечелиха мача, откъде се взеха? Вярно Кедира, Боатенг и Йозил не се припознават като немци в истинския смисъл на думата, но влачат успехите със себе си още от отличията в юношите. Особено този с изцъкления, жаден поглед Йозил, който е дори фин артист и импровизатор. Странно, но Германия не подразни със съдийската привилегия, която получи. И да, Кайзер Франц, ти печелиш.

Късния мач си струваше, но аз почти не го зяпах. Най-очакваното се случи – съдиите пак сбъркаха, Лео най-сетне вкара, а Тевес откачи. А и Мексико отпадна. Тупалката за 3:0 може да е дело само на такъв екземпляр – с грозна мутра, със зъби през един, с белези от нож по врата. Такива голове извикват словестни конструкции, които пред „гола” слагат „ебати”. Диего вече го болят ръцете да прегръща бащински своите след попадение и нежно да им нашепва окуражителни думи. Аржентина санкционира пореден тим и се стяга за германците. Сърдечно чао на мексиканците, които вече подготвят следвашия си осминафинал. Сякаш Ицо ги закле през 94г., когато с рамката на вратата счупи и рахата им за години напред.

Знакът на Холандия – Словакия лесно се изрича. Мачът е ясен като Ясен Петров. Словаците вече са герои в очите на собствената си нация и нямат силици за повече. Но по-значителното е, че отсреща имат за съперник отбор, който не се хаби излишно. Холандците до момента се движат равномерно и безгрешно, все едно са способни биатлонисти. Тоталният футбол от 70-те днес е радикална комбинация от оранжеви майстори – Снайдер, Робен, Ван Бомел и другите. Нямам съмнение как ще завърши този мач, както нямам и пари в момента.

За Бразилия и Чили ми се върти в главата един техен осминафинал във Франция (задравей!) през 98г. Тогава съм с оцапана бяла тениска и къси гащи с дълбоки джобове, тъкмо съм се прибрал от ритане на двора и си мокря ръкавите с усилната ми детска пот.На телевизора са Салас и Саморано, Роналдо в могъща стихия, Денилсон прескача топката безброй пъти, „селесао” бие 4:1. Тая вечер ще е същото, само че Кака се връща след наказание, а аз не съм стъпвал на двора в селската къша, откогато там, поради неритане, започна да избуява висока, непристъпна трева.

27 юни

Посредствен съм в догадките си. Компромисно познах мач от два, а другия оклепах. Раздразнителен съм, когато поръчвам още една бира след фиаското на Корея, но по-късно спонтанно измествам масата с рязко ставане след гола на Гиян. Така е в живота: когато наливната е богато в наличност - няма цаца; когато момичето е симпатично – има си гадже. Няма пълно щастие.

В заведението сме само непознати мъже – по един на маса. Тук не се говори, гледа се мълчаливо, отпива се на равни интервали. Девойката зад бара излиза и забърсва масите, подрежда столовете. Толкоз. Това е ритуал. Уругвай открива след нечовешки гаф на корейския вратар. Момчето със жълтата фланелка заслужава як пердах от своите. Защото после е трудно за тях. Кефят ме „урусите” – красиво играят грозен футбол. След 1:0 ключето и айде иди им вкарай. Сякаш някое дебело дете е наредило оловни войници пред вратата, корейците мъчно пробиват защитния небесносин хоризонт. Когато после все пак изравняват и даже коментаторите говорят за психологическо предимство, тоя Суарес от Аякс върти невъзможна топка, която палаво плясва гредата и в миг на върховен екстаз се оплита в прелъстената мрежа. Форлан не е сам в моженето си в тоя иначе безличен отбор. Уругвай обаче издухва прахта от старите албуми на две световни титли и гради въздушни кули за трета. Нека ги оставим да мечтаят... Южна Корея се прибира при сестра ми. Ще я питам за отзивите в тяхната преса и ще препоръчам информацията на Адрей Демирев.

Хвала на това момче Боатенг, който вкара първия за Гана – нали е съшият, който извади Балак от световното, но по-важно - предпочете африканския тим пред бундестима, където е брат му. Нищо чудно да се окаже извънредно точен избор на селекция, която ще стигне по далеч в първенството. Иначе аз имам и друг любимец от ганайците. Крилцето-бек Инкоом, който е само на двайсет. Помня го още от Лига Европа и Базел. Данчо Минев се върна в първи клас на първия чин след неговите набези. Предполагам скоро ще избира емблемата на някой европейски колос. А голът на Асамоа Гиян в продължението е сладък като турски локум – тогава непознатите мъже – маргинали и интроверти – сълзят очи, разливат пяна от чашите и се подиграват на семейство Брадли, че са плешиви. Айде всички американци обратно с колите и пуканките на НБА. Да живее наша Гана!

Мачът на мачовете е твърде рано днес. Прилича му тъмно небе и усещане за паметна нощ. Дни наред се припомнят стари битки, нищят се традиции, статистиката е по важна от титулярите. Майната им на специалистите! Головете се вкарват от живи хора, двубоите се печелят днес, а не преди години. Тоя мач няма да го играя, ясно е че викам за англичаните. Дузпите не са мамеща перспектива, Психо на пейката изтръпва от тази мисъл, както и всички фенове (думата тук е баш на място) на албионците. Йоги Льов май ще хвърля контузените Швайнщайгер и Какау, за да удължи времето преди неизбежно да хвърли оставка. Германия няма потенциала на Англия, колкото и да се занася Бекенбауер. Вярно, „Трите лъва” не приличат на себе си, но Дон Фабио този път ще застави великаните Джерард, Рууни, Лампард и Тери да „събуят корите” и да поиграят печелившо, което значи и за окото. Кайзерът неловко ще намества очила в коментарното студио след края на мача.

Националният отбор на Мексико съществува, само за да стига до осминафинал през четири години. Нищо повече. Силно ги вълнува мексиканците какво е чувството да си четвъртфиналист, но така и не разбират гроздето сладко ли е, кисело ли е... В световната ранглиста трябва да им се запази с удобни кресла шестнайстото място – през четири лета така или иначе го реабилитират: 1994, 1998, 2002, 2006, а и да си го кажем, и сега през 2010г. Сами са си виновни – хубаво биха Франция, но да си бяха взели и последния мач с Уругвай, за да дишат дълбоко срещу Корея, а не сега да се гледат мрачно преди Аржентина. Сигурно подразбират и вътрешно са се примирили – няма как да стане. Марадона властно слага втори часовник, а Меси вече го сърби най-накрая да вкара. Горките амигос... Ако ли сбъркам, нека почернея като Хорхе Кампос и всичките ми дрехи да са като неговия екип.

26 юни

В късния следобед уморената ми крачка намери удобно седалище за футболни моменти и каприза на Бразилия - Португалия. Настаних се между другото в едно кафенце с външни маси на любимата „Шипка”, бяха изкарали просторен телевизионен приемник и бяха намалили почти докрай звука – песен... От „Докторската” пресичаха звуците на малка импровизирана музикална проява, а понеже не бях ял нищо цял ден, двете бири разнообразиха неинтересния мач. Всъщност интересен – бразилците от Южна Америка и тези от Европа съвсем небразилски се заритаха от първата минута, джобчето на съдията се оказа тясно за всичките показани картони, нулите показаха, че това са отбори като всички останали. Може би топката „Джабулани” отново не се е харесала, ударите на Роналдо хвърчаха високо, пасовете не бяха филигранни, финтовете отсъстваха, Фабиано не вкара. Но пък вратарите, уж най-големите критици на кълбото, този път се справиха безупречно с него. Макар че точните удари бяха кът. Както и да е, всичко е точно – и двата отбора се класират. Привидно най-непредвидимата група се разигра най-правдоподобно. Въпреки убедителната победа с 3:0 Брегът на слоновата кост остана трети. Все високи, атлетични момчета, част от европейски колоси, но като национална селекция издишат като спукана от ярост „Джабулани”. Светът казва сбогом на севернокорейците, които спечелиха симпатии с най-чаровното последно място в историята.
Сладка е реабилитацията, когато човек най-накрая познае някакво развитие на нещата. Испания си взе трите точки, без да държи свойски топката от началото до края. Два пъти пламнаха вечните огънчета Вийя и Иниеста. Сега доволно ще потриваме ръце и ще се чудим коя страна да заемем в иберийския осминафинал, който привлича със свежите артисти и средиземноморорския дъх. Дано мачът е деветдесетминутно обяснение в любов към изстрадалата топка. Харесвам чилийците, защото напълно се вписват в южноамериканския стил и маниери, които без малко да им навредят решително. Луди латиноглави са, почти си прецакаха класирането. Клокочещата кръв и буйният, невъздържан гняв им докараха всичкото – ранните картони тъкмо на онези двама, за които предварително се знаеше, че са застрашени от наказание, после скоропостижното изгонване на единия (макар и да не беше виновен) и разбира се маниакалното изстъпление на вратаря-капитан. Кофти, че срещат Бразилия, заслужаваха смело шествие до полуфинала. Знаех си за Швейцария. Когато след победата на старта над Испания правителството отпусна почивен ден на хората да се нарадват, никой не подозираше, че след третия кръг почивката на футболистите преди събирането им по клубове безвъзвратно ще се удължи. Толкова им е трудно да вкарват голове, колкото е зор на тях да им вкарат. Затова ето ти още едно 0:0. Хондурас с нашепване напомни, че все пак е на световно. Май никой не го чу.
Груповите изпълнения секнаха по план. Изиграха се 48 мача. Обобщенията и статическото вглеждане оставям на колегите Пайташев и Демирев. Накратко: Италия сдаде титлата, Доменек сдаде Франция; Англия, Германия, Португалия и Испания работливо се класираха; Аржентина, Холандия и Бразилия бяха безотказни машини. Още ме е яд за Словения и Сърбия. Привлекателни лузъри са домакините от Южна Африка, Нова Зеландия, Алжир, Австралия и Кот Д’Ивоар. Вече се усмихнахме впетатлени на Северна Корея. Останалите са повече или по-малко пълнеж, без който не минава никое световно.
Някои от заслужилите осминафиналисти останаха неназовани по-горе. Поглед изобщо към шестнайсетте. Световното затова е световно, понеже е футболна среща на цели континенти. Европа го закъса. Шестте тима оформиха помежду си три елиминационни двойки – перлите Германия – Англия, Португалия – Испания, както и обикновения мач Холандия - Словакия (ето го традиционният новак в тази фаза). На футболния терен Западът частично ще се самоизяде. Южна Америка пласира всичките си пет бойци и заради това наперено претендира, че така оправдава старинната си претенция за континентален властелин на Играта. Дори съжалява, че ще противопостави две свои чеда – легендарният ас Бразилия и нахъсаното Чили. Азия и Северна Америка в реда на нещата пращат на война проверените си биткаджии – съответно Южна Корея/ Япония и САЩ/ Мексико. Гана е едничкото африканско парченце в осминафиналния пъзел. Това са шестнайсетте най-добри.
Първи са Уругвай и Южна Корея. Предпочитанията ми директно отлитат при вторите. Вече казах за връзката ми с тази страна през житейския път на сестра ми. Освен това харесвам азиатското четене на футбола – как го разбират и как го практикуват. Апропо, харесвам и Япония, но затова в следващите дни. Дисциплинта до откат, гоненето до тъч и аутлиния не е всичко, има някава съкровена отдаденост на стремежа към победа. За тях всеки мач е един и същ – трябва да се положат сърцата на терена, за да се победи. Това страшно ме кефи. Уругвай също е позитивен герой по свой начин – заради Форлан, заради небесносините екипи на мечтатели, заради историята. Но прогнозата ми е самонадеяно хвърлена: Южна Корея на четвъртфинал.
Имам някакъв пресантимант за късния осминафинал. Даже ще го претворя на практика и на фиш в Еврофутбол. Мисля си, че мачът е X. Сетне продължения и дузпи и в крайна сметка радост за Гана, които мрат да са четвъртфиналисти като Камерун и Сенегал преди. Време е САЩ да отпадне, преди да си повярва съвсем. Чувам, че Боб Брадли говори нещо за титлата. Не са лош отбор, харесва ми юначагата-таран Алтидор, но ме дразни прегматичната им национална програма – в момента в Щатите се хвърлят средства и се полагат неимоверни усилия да се популяризира сокъра и да се стимулира развитието му. Опитите са да се отнеме част от фенската маса на неизбежните баскетбол, хокей, бейзбол и американски футбол. Повръща ми се от иначе разбираемите им пориви и тук да са империя и да определят световния дневен ред. Май са си поставили за цел до 2022 да са световни шампиони. Бедните сиромаси от Гана са друга бира. Съчувствам им две поредни купи на африканските нации, когато мааалко не им достигна (на първата бяха домакини, на втората паднаха на финала). В допълнение се справят без звездите си – Есиен, който е в топ 10 на най-добрите играчи в света, е контузен, капитанът Апиа прохожда след дълго отсъствие, лошото момче Мунтари е изваден от състава. А и е готина идеята за отбора, който с две отбелязани дузпи и четири точки в групата се промъква надалече във фазата на елиминациите.

25 юни

Хубавото на това да сбъркаш е последващата привилегия да си признаеш чистосърдечно грешката – много искрено, много човешко, много засрамено. А бе конфузия... Още със ставането си днес, със сънени и още невярващи на репортажите очи, казвам тракащо на клавиатурата, че сгафих генерално в последните прогнози. Този блог е ненадежден пророк за световното. Този блог е купчина мои впечатления и заблуди. Този блог е свидетелство, че интернет е като истинския живот – и на двете места се прокрадват неверни предположения за предстоящи истини.

„Скуадрата” вярно изпита за сетен път кански мъки, но не излезе от групата. Този път не сполучи и до болка познатата схема с трудното започване, преди да се набере победно самочувствие и вкрая финишът да е окичен с медал. Италия така и не го започна това световно. Остана си на кота „Защита на титлата” и само нервно побутваше искрящия бадж „Действащ световен шампион. На терена нищичко. „Адзурите” са като „Старата госпожа” последния сезон – скъсаха се да се спъват в дългата си демоде провлачена пола и да падат болезнено с обелен нос. Приличат и на възрастната дама от „Том и Джери”, чието лице никога не виждаме – с нея се гавриха и котките (Нова Зеландия) и мишките (Словакия). Изчерпани, омаломощени играчи в синьо, които дори не могат да вдигнат самолета, камо ли да си раздадат два пъти топката. Световният шампион не е детрониран, а е атрофирал. Зашо по дяволите до последно им се доверявах... Не сработи и кьорфишекът с купените словаци. Айде малко за тях. Ами наистина два мача ги нямаше никакви. Сега обаче гръмнаха запомнящо се. Извинения и поздрави. Апропо, още тъжа за Радо Забавник, който беше най-добрият чуждестранен защитник, подвизавал се някога у нас. Вчера пак го търся на десния бек, а той смело попълнил дупка отляво, в ЦСКА се налагаше да оправя вересиите на Гай и в центъра на отбраната. Е, така или иначе Словакия е дотук. Грешка няма – отпадането им от „лалетата” е гаранция-франция (Франция не е добър гарант!). Дано само не сгреша пак... В другия мач нищо интересно – Парагвай така или иначе е най-добрият отбор в групата, а Нова Зеландия успя да не загуби мач и се изсмя в лицето на „жабарите”.

Азия настъпва все по-агресивно. След Корея и Япония движи напред. Кейсуке Хонда, макар и без самурайски меч, скършва кръстове и посича с финтове разни палави скандинавци наляво и надясно. Очаквах убедителната победа на японците, нарочих ги за герои още след Камерун. Дания е малка хапка, леко костелива с кадърните, но приключили старци като Томасон, Ромедал, Йоргенсен и другите. Холндия мачка оранжево наред, завърналият се Робен страховито налива още класа в единайсеторката. Африканските лъвове подвиха опашки и се разотиват – сигурно ще готвят бенефис на Джереми и ще се чудят кого да подкрепят в разразилия се спор Ето’о – Роже Мила. Жалко за Пол Льо Гуен.

Днес следобед е инкрустираният в програмата на групите диаманд Бразилия – Португалия. Така или иначе и двата отбора са вън от клетката на група G. Остава да решат кой ще е първи и кой втори. Ще го направят с мисъл за Испания, макар и да има вяриант тя изобщо да не съществува от утре на първенството. Оттатък Кот Д’Ивоар ще гони головия рекорд на португалците и ще разчита на победа на „селесао”. Нека всички подкрепим величавите севернокорейци в този мач!

Испания ще бие Чили и ще се промъкне за дерби на осминафинала. Това следва да се случи в интерес на пиетета към футболната игра. Швейцария трябва да вкара доста на Хондурас за всеки случай, а съперникът ни в еврокфалификациите просто не е такъв голов отбор. Хондурас от своя страна е само притурка към тази група и към цялото първенство. Прогноза: Испания, Чили, Швейцария...